Дървени лодчици с малки фенери
плават към отсрещния бряг.
Света озаряват, но само тогава,
когато изчезват във мрак.
Плаващи спомени, обгърнати в пламъци, ...

Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се ...

Изпепелена от любов
Чакам стъпките твои да дойдат при мене,
чакам ръцете ти нежни да ме прегърнат силно,
чакам целувките ти, защото не мога без тях и без тебе,
чакам те, обич моя! ...

Бягам, за да се открия. Себе си да намеря… А път пред себе си не виждам. Само думи. Празни, излишни и нежелани думи. Аз само тях имам… Думите и една мечта в сърцето. И бягам, за да намеря себе си, но път пред себе си не виждам…
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...

Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...

Идва денят на чертата под сметка:
пито – платено, било – не било.
Моята съвест, наивна и детска,
чело склонява под нож и стило.
Чист, като Дякона Левски, заставам, ...

КОПНЕЖ
Беше ли изплакана сълзата,
някъде в оловното небе?
Беше ли догонена реката,
хукнала към бурното море? ...

НЕДОИЗЖИВЯНА СРЕЩА
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...

Любов като първия сняг
Колко си глупав, Шаро, сега
колко страхливо гледаш снега!
Цветан Ангелов
Любов като първия сняг. ...

С топлината на твоята мъжка ръка,
с цялата нежност на нейните пръсти -
небето пелена от звезди изтъка
и я метна върху ни чевръсто!
Зави ни - да бъдем един до друг близо. ...

И стори ми се че и тази нощ си идвал
нека да е още нощ и тишина
а в утрото си се плъзнал с нежна мисъл
и си донесъл безкрайна светлина
И стори ми се че с ръцете си пак си ме милвал ...

Капка безлунност в този декор на "о, мрак" се търкулва -
изчезнали истини проливат сълзи за сбогом
и падат във черната бездна.
ЛЪЖА, ЛЪЖА, лъжата... гъмжи,
СЯНКА, СЯНКА, тя още... пълзи. ...

Тази нощ тишината царува.
Облечена в дъх на роса -
от очите нежно покапала -
скъп спомен подава ръка.
Тази нощ тишината прегръща. ...

Искам всяка утрин да усещам как съня
по ресниците ти тъмни снежно се топи,
искам с мене да споделяш онзи залък от деня,
който в гърлото пресяда, драска и горчи.
Искам погледът ти облачно през мен да преминава ...

Здравейте! Искам да споделя с вас една случка от близкото си минало, която ми се струва интересна и може би ще представлява интерес и за вас, докато я четете.
Бях си купил една чудна книжка, в която се разказваше за силата на словото и мислите. Авторката ù умело представяше темата както чрез примери ...

Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...

Кошмар в бяло
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...

БЕЗ РИМИ
Ако се радваш
на забравена мелодия
с втурнали се
неуловими думи, ...

Сърцето до последно догаря,
а душата ми от гняв изгаря!
Как можа това да ми причиниш,
така жестоко душата ми да раниш.
Не познавах в тебе егоиста, ...

Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети ...

На уговорената дата
една година с друга се смени
и Новата пое мандата,
окъпана във ярки светлини.
С надежда нова във сърцето ...

Както искаш ти каза
търся сили да остана
Гониш ме от теб от доста време
сякаш съм ти тежко бреме
Луд по теб съм но маниак не съм ...

Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...

Ти с думи омайваш,
както направи с мен.
Чудно, но добре се справяш,
щом помрачи моя ден.
Говоря уверено, че ще се справя ...

Желание за страст
те дърпа.
Съсипва ме
душевна буря.
На черно ...

Тази есен отмина безмилостно,
задгърби горещото лято.
Но все още те търся, мой мили,
в моята песен недоизпята,
в моите стихове, недолюбени, ...

Lion
Mysterious
That's what I call You
I'm curious about You
I'm scared and not sure that You are safe ...

Глезлата в малкия град
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...

Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Гледам хората - греят лицата им, ...

Една невероятна песен на Пламен Ставрев, която от години се каня да направя и най-накрая успях.

Какво е нужно да усещам , ако влюбена съм до полуда?
Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?
Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?
Обичам те силно, това го зная. И за любовта ни на всичко съм готова!
Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя. ...

Известно ми е!
След дъжда студен и лепкав,
ако настъпи краят на света,
цветята сини няма да ридаят.
Научих скоро аз! ...

Светът безсилен затваря очи.
„Расте броят на всички убити
от това, пред което си затваря очите света.
18-годишна - свръх доза. 20-годишен - свръх доза.
16-годишна - изнасилена. 19-годишен - пребит. ...