Затвориха я... Сякаш птица в клетка.
Не я попитаха дали така ще е щастлива.
Провесиха над нея няколко опушени тавани
вместо небета... ако реши да литне...
Просто да се срутят, ...

Заспивам с мисълта за теб
и се събуждам с твоя образ.
Искам да те видя отново... и... отново.
Не ми стигат часовете,
в които съм била с теб. ...

Надежда ли?
Откъде намирам сили
все още да живея
- и аз сама не зная.
Когато най-близките ...

Фантом
Плача... но със себе си се боря.
В тъмен флирт на здрач и светлина.
Горчилка, утаена от съмнения,
на просяка, премолил се за смърт. ...

Изля се топъл дъжд вечерен
и сякаш се разсмя простора.
В очите мои стана слънчево,
в душата ми порасна роза.
Задуха после и южняка, ...

" alt="" />
Дните ли!? Спрях да броя,
че без обич е кухо в гърдите.
Но пламък надежден в мен не умря,
а тлее - подхранва мечтите. ...

Преодолях припряно трите мраморни стъпала пред входа на сградата и бутнах вратата. Тя се отвори, после започна бавно да се затваря, опитвайки се да ме перне по пръстите на краката. Бутнах я отново, този път с едната от патериците, и влязох във фоайето. Напъхах се несръчно в асансьора и се качих на т ...

Самотна пеперуда
кръжи ли кръжи
под нея камъни с вековен прашец

Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един пр ...

Догонвам вятъра по прашни улици.
Грехът в очите ми е тел бодлива.
Сълзите тъй желано бедствие,
защото болката довежда до безчувствие.
С пресъхнала уста поглъщам дните си. ...

Няма да стане, не е възможно, зарежи го, използвай го, излъжи го… един безспирен кръговрат от безнадежност, лъжи, интриги и проблеми - без искрица надежда. Заобикаляща разруха, безмилостна печал от настоящето, болка на забвение и скръб, пречупена през призмата на собствената ни апатия… Картина, лише ...

Днес изживях нещо страшно. Изгубих топлината и погледа на моята първа любов. Исках само приятелството да остане помежду ни, но уви - това се оказа мираж. Може би няма виновни, но може би сама съм си виновна за всичко станало. А ето накратко да разкажа пред вас какво имаше между нас.
Здравейте на вси ...

Оплетени спазми
пулсиращи
в залезите
и сами
отдръпват се ...

"Фалшива цялост"
За мен си никой,
пропилян живот.
Без следи и без кръв,
празен поглед в тъмнината. ...

Не те намерих преди сто години.
Ръцете ми премръзнаха от ровене
в камари от лъжи и пустословия.
Пустинно-кактусово трънени дихания
запридаха кълба от празни мисли. ...

Не, не ме гледай така обречено.
Не ми пропуквай небето с очи.
Не ми рецитирай чужди изречености.
Не ми обяснявай какво в мен блести.
Недей да ми взривяваш тишината ...

Прибираме се от читалището и виждам, че някои хора вече са се настанили по местата си около масите. Забелязвам Йосифова в целия си блясък, седи и се усмихва. Махвам ù с ръка и се отправям към сервитьорките:
- Занесете един Бейлиз на дамата в бяло от анонимен обожател.
Врътвам се и тръгвам да се качв ...

Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...

НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него моята сянка спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг. ...

Гърдите ми се давят в стонове обрулени,
сълзите ми ронливи задушават като прах,
отвътре оцветих се в синьо - от студуване,
сърцето под леглото дяна се от страх.
Ръцете - от въпроси прашни оковани, ...

Мои са всички пътеки, в тях съм се вричал,
тук съм написал куплети и съм обичал,
пътища колко различни, в мен са се вплели,
всичките те си приличат, в нощите спрели.
Струва си, чакам теб, мисля и те желая, ...

Е, един излиза
от криза със виза.
Друг с виза
влиза във криза.
О, вземи една ...

Скучен е вятърът, досадни щурците,
изгревът е недоспало момче,
а залезът, клюкарка, която занича
зад хълма и обсъжда нещо...
Сиво е небето с мрачни облаци, ...

Хей, поетчето,
стига плачи.
Я ела край басейнчето и гърба попечи.
Кой ти слуша красивите думи?
Само злато в ушите дрънчи! ...

Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...

На тебе искам цялата да ти се дам
Да ме раждаш и убиваш
Да ме разплакваш и разсмиваш
Бъди за мене Дявола и Бога
Единственото ми спасение ...

~ ТЕМЕНУГА... ~
и имало е нявга...
Къщурка~
Мъничка една...
С вратица малка... ...

Хайде да се поразходим.
Да надзърнем малко там,
където са ни всичките мечти.
Хайде да се поразходим.
Да надникнем малко там, ...

Искаш да спиш?
Ще легна до теб.
Искаш да пееш?
Ще пея със теб.
Искаш да плачеш? ...

Тя
Открих я... най-накрая я открих
красива мила нежна и чаровна
излязла сякаш от прекрасен стих
преминала през времето виновно ...

Дишаш. Неравномерно, превъзбудено. Животинският ти поглед полепва по тялото ми и го изяжда, разкъсвайки бясно и безочливо всеки милиметър.
Не ме нараняваш. Свикнала съм. Понякога ми се иска да мога всеки път да бъда студена и безразлична.
Среща. За да пием по едно, колкото времето, необходимо за уж ...