По тиха пътечка, на свечеряване,
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче. ...

DANIEL AVDALA : vocals, keyboards, arrangement, sound.
................................

***
Черни накити накичвам,
черни дрехи си обличам,
черен грим нанасям
и към Бога произнасям: ...

Продължавам
Виждам във очите ти сълзи
капят върху моите гърди
Дълго бяхме разделени
всички шансове са пропилени ...

Копнеж
Копнежът ми по тебе се завръща...
Прониква бавно в тялото ми през върха на пръстите.
Превзема неотменно клетка подир клетка
и се добира без пощада до сърцето. ...

И погледът ми свети в твойте нощи.
А дните са безкрайни и студени,
и отчуждени като нежелани гости,
защото зимата е вътре в мене.
И от години носи мойто име. ...

Черна вест света обходи – черна вещица пороби най-прекрасната мома – Слънчовата дъщеря! Казвала се таз девица УТРИННА ЗОРА – ЗОРНИЦА. Жалели за нея всички – зверове и пойни птички, горските треви, цветята, всички хора по земята… Но от всички най-нажален бил един юнак прославен. За ЗОРНИЦА бил сгоден ...

Неморален?
Неморален, защото искам да разкъсам дрехите ти още сега? Или защото не спирам да мисля за теб - гола? Неморален, защото имах смелостта да те поискам? Или защото те имах... Много пъти? Неморален!
За какво ми е морал? На теб трябва ли ти? На мен не ми трябва. Няма да ми трябва, докато го пр ...

Улици, улици, колко сте мили
в утрото светло, току след разсъмване.
Късно си легнахте, шумно разбили
снощи покоя в букетите гръмнали.
Кой тържеството си беше поръчал ...

Глава 5
Изпращане
Когато с Брандан отново бяхме пристигнали в кухнята, видях познати лица, които бяха заели местата си около масата в средата на стаята. Всички очи се бяха втренчили в мен. А те ми казваха, че ме очакваше нещо ново и интересно, въпреки че за тях може би не беше такова.
– Седни. – реч ...

ДВЕ ОЧИ
По спомена за твоите очи,
по картата на тайните ни срещи
безименна следа гори,
великата илюзия се мръщи. ...

Отново със сълзи на лицето,
стоя пред счупеното огледало.
Взирам се надълбоко във сърцето,
но пред очите ми е все тъй бяло.
Останало е само пепел, ...

ИМЕТО НА РОЗАТА
Часовникът безмълвно сред звезди се носи,
забравил пътя на луната да покаже,
засипва нощното небе със хиляди въпроси
и в хаоса открива ритъм нежен даже... ...

Прекалено много сълзи
Някога бях мъжа за теб,
правех всичко, което поискаше от мен,
така, че кажи ми, мила,
какво сбърках... ...

Превод: Мария Шандуркова
Над снопчето тъмна горица
в непоклатима синева
агънце къдраво тича -
месечко - в синя трева. ...

КРЪВЕН ДАНЪК
Нерядко си спомням за един случай в Сирия, който така е заседнал в паметта ми, че независимо от многото години изминали оттогава , все още си е останал без да избледнее.
При една от командировите ми в Сирия във връзка със строитлството на жп линията Оронто – Латакия, пътувах сам с кола ...

И когато ме отричаш,
подир думите ми тичаш,
мразиш се, че ме обичаш,
а пък ме обичаш шумно.
Даже рибите в морето ...

Не можеш да ме разбереш.
Tи не разбираш живота.
Свикнал си на лесното
живуркане по Земята.
Няма да разбереш, ако ...

Не вярвах на истината,
истината за мен беше лъжа,
лъжата беше по-готината
и сега как да продължа?
В гласа ти лъжата се чуваше ...

Ела след тази есен шумоляща,
за да облека онази рокля,
която пърха, сякаш птичка
е кацнала на твоята постеля.
Ела, в стихиите ми румоляща, ...

И... стъпките белязах -
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете, ...

Обичам да потъвам в очите ти
и там да виждам себе си, изгубена,
кафява нежност блика в зениците,
повярвай ми, ужасно ми е хубаво...
Обичам да докосвам твойте устни, ...

Чуй,
аз ти шепна този стих,
който вятърът ми напомня постоянно,
дори събудих с него
дъждовен вик, ...

Хищно цвете
Възвишените мисли
кръжат неизвисени.
В очите мръква. Нощем
безсънна е тревата. ...

Затвори вратата, без да я заключва. Слезе по стълбите бавно. 126 стълби, 126 бавни вдишвания и издишвания. Спря се за миг пред входната врата, задържа длан върху бравата. Не беше сигурна, не можеше и да се върне. На 138-то вдишване отвори вратата и излезе навън.
Зима през март. Снегът беше натрупал ...

Във мен вали, а вън е суша.
Пресъхват устните в безмилостна тъга.
Оплаквах дните си безумни.
Аз плачех със усмивка на уста.
В очите им оставах ведрата. ...

Никое разстояние
не е в състояние
да спре
нуждата ни
от взаимност.

НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ
в памет на Ани
И тази нощ дойде в съня ми.
Исках дълго мигът да продължи.
Нощта да е безкрайно ято, ...

Дори и да няма смисъл да пиша,
под ръката ми, както смъртен издиша,
думи скверни и сълзи напират.
Защото знам, те с мъката ще си отидат.
И когато всичко тука приключи, ...