Помниш ли нашата песен?
Пееше я, без да те е срам от хората…
Опиваше се във очите ми унесен
и ми посвети да бдя над теб в умората!
Помниш ли нашата песен? ...

Светът земята посребрява,
слънце всеки кът ще озари.
Вятър хиляди цветя развява
- любов в две ангелски сърца гори.
Денят е миг от вечността, ...

~~&*~
Ухажва Утрото Нощта...
И Тя безволева предава се~*
БЕЗЛУННА ПАК САМОТНИЦА Е ТЯ!
И ахххх... ...

Тя беше там. Стоеше и си мислеше за миналото, настоящето и бъдещето. Чувстваше се сама и уязвима.
Беше февруарски ден, мрачен и тих. Тя стоеше в стаята си - болна и сама, самокритикуваща се. Коя, по дяволите, беше, че да се държи така с останалите?
Вгледа се в снимките, висящи на стената до компютър ...

Къде по баирите хукна, девойко,
развяла поли като птичи крила?
Почакай ме, искам при тебе да дойда -
какво, че любима на друг си била!
Нагазваш в дълбокия вир на реката, ...

92 удара в минута.
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...

Навън - зима. Мирише на хрупкав сняг и пушещи комини. Мирише на студ.
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...

Двоеточие:
подхлъзват се въпроси,
удивителни...
Безостатъчно
разделят се чувствата ...

Живота и любовта на Варт - част втора.
В Мюнхен Варт изживяваше едно спокойно щастие. Нейният царствен любовник поощряваше нейните интереси в областта на изкуствата. Вдъхна ù любов към Древна Гърция. Варт започна да взима уроци по скулптура и живопис. Изучаваше класическия гръцки език. Людвиг обсъжд ...

Да можех надежда да давам
Да можех надежда на всеки да давам,
да топля измръзнали нечии ръце
и с цвете света да загръщам и багря,
и слънце да вграждам над всяко небе. ...

СТЕНЕШ
Стенеш
и с въздишка на уста
палиш светещо огниво.
Пепелта издухваш след това, ...

Исках с теб да изживея дните,
твойта болка - мен да ме боли,
исках да ти подаря звездите,
но ти не позволи,
от страх да не остане наранена, ...

Забравена от Бога,
във нежна самота обвита,
измислих си живот -
реших, че мога да обичам.
И в своя илюзорен свят ...

Човек трябва да мине през много неща -
за да стане това, което е сега.
Животът му поставя различни препятствия,
за да стане по-силен и да няма последствия.
Може да пада, да страда, да иска да крещи, ...

Р Е К В И Е М З А Е Д Н О А Н Г Е Л Ч Е
________________________________________________
Огньове! Огнена. Огънче...
Пламъци! Пламенна. Пламъче...
Тръгна си със очи изпепелено угаснали. ...

Една любов недостижима.
Една любов задънена.
Една любов, една мечта,
една мечта, която сбъдна.
Една любов, която сътвори. ...

Охлю Бохлю много тежка къща носи,
а дечицата му вечно ходят боси.
Там на покрива какво ли няма...
слънчева батерия,
антена сателитна най-голяма. ...

ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...

Късче от лятото скрих в душата си
да ме топли през дългата зима,
с нежен спомен завих самотата си,
болката в мен стана незрима.
Много мъка в сърцето ми има, ...

Нищо не усещам -
ужасно съм объркана!
Побърках ли се,
или съм живяла в сън?!
А той с какъв сюжет е - ...

Де що видя, не пропускам.
С всичко искам да се кюскам!
Все едно ми е главата
не момчешка, а рогата.
Кюскам тате, кюскам мама... ...

Връщам се сега, там, на онези булеварди,
които някога сама пресичах,
спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.
Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама, ...

Небето бе сиво и тъмно.
И мрачно. И страшно. Навред
отекваше шум от стъпките сънни -
разплакана рима, недовършен куплет.
Във стаята тясна гореше камина ...

В мелодия
тъжна и красива нощта се разтваря,
на нежна струна цигулчена
болката свири след тебе останала.
По безплътната ...

СЪЗВЕЗДИЕ "Любов"
Ще се роди съзвездие "Любов"
от кладата на летните безумства.
Ще се роди съзвездие,
ще лумне пламък ...

Бръчките на всеки са различни.
Казват - състарявали ни много -
ту на нежна паяжина приличат,
ту на синори, вдълбани от тревоги.
Те напомнят ни - годините минават ...

Като цигара, горяща в пепелник.
Животът преминава като миг.
Нека не изгаря в пепелника.
Животът нека бъде за човека
изпълнен с изгаряща любов. ...

Проклинах думите си, с които те наричах
и те крещяха, и те напомняха, че те обичах.
Сега единственото, което остана в сърцето ми,
са кървавите пролети сълзи,
които наивно бърсаха ръцете ми, ...

Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини, ...

Нарисувай ми...
Нарисувай ми щрих, ти, Поете,
само щрих, а не дълга поема.
Всяка буквичка в него да свети,
с малко думи – но цяла Вселена! ...

Дори до себе си да нямаш човек,
когото днес да обичаш,
но вярваш,че любовта съществува,
има смисъл да живееш тогава,
макар сърце да тъгува... ...

Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.
Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.
Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става ...