НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...

За теб
Седя и пиша пак за теб,
до мене няма те, но аз ще те измисля.
И толкова красиво е, когато си до мен.
Мираж ли бе, или, нека си помисля. ...

Догаря цигарата.
Догаряш и ти.
Сам си.
Вали.
Минава времето. ...

Как искам да разкъсам
натюрморта на лятото...
да изтрия думите, които знам...
... и тази музика,
която ми напомня... ...

Защо мълчиш и защо не ми говориш?
Защо искаш да се разделим?
Дойде на нашата среща очакван!
И аз съм радостна като преди!
Защо си отиде и защо не ми проговори? ...

Ще те боледувам утре
в сняг от жълти пеперуди
и през погледа ти ще преплувам
в слънчогледов смях, но утре!
Утре пясък в дланите ще втрия, ...

„Защо родих се?“ някой да ме пита!
Сега съм сбор от плът и кости.
Откакто се ожених, сам се скитам
дори в компанията на „любими“ гости.
За мен светът са двете стаи ...

Не исках да идвам при тебе вече,
но ти пак ме пожела.
И със захвърлена от мене гордост,
отново хукнах към твоята врата.
Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди, ...

Нощта е там, където днес ни няма.
Нощта е там, където някога били сме двама...
Нощта е в мислите – един за друг.
Нощта е там... понякога и тук.
Любовта е нощ, усещане, копнеж... ...

Мозайка
Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам. ...

Чуваш ли
Как падат сълзите
Как без глас
Крещят устните
Как болката кънти ...

Явяваш се иззад тъмнината
с лунно сияние около лицето.
Ти луна ли си?
Едва ли.
Вярвам, ...

Такова чудо де се е видяло -
жена да няма в баня огледало!
Щом сутрин в него се погледне Нешка,
възкликва: "Господи, това е грешка!
Какво е туй плашило срещу мен! ...

Ще избягам от теб –
накъдето ми видят очите.
И много далеко.
Ти твърдиш...
Неее! Твърде лично е ...

Цветни пъпки са душите ни човешки,
жадни за доверие, любов и ласки...
Те търсят, искат топлина и нежност,
за да разцъфнат в цветове разкошни.
Тогава се разтварят доверчиво ...

Аз съм вода и преливам
тази нощ от възбуда.
Твоя бряг ще достигна
с морски дъх и със лудост.
Аз съм вода и те чакам, ...

Протегни ръка да ме намериш.
Аз съм тук, отляво, до сърцето.
Чудя се защо от студ трепериш...
аз съм пламък и червено цвете.
Скрий ме в шепи, няма да избягам, ...

Тя имаше шапка червена
и малко, наивно носле.
Бе тръгнала с питка и бренди
при своето болно бабе.
Забрави за думите майчини, ...

бързо свършват етажите
когато скачаш надолу
вечер
до върха на възглавницата
все си ти ...

Слънцето залезе.
Небето се обагри в розово,
пурпурно и синьо.
Една звезда на хоризонта.
След нея друга и небето потъмня. ...

Откраднах деня ти!
Будуваш нощем!
Влях се в кръвта ти!
И заживях в теб.
Поиска ме секундно! ...

Тази кореспонденция така и не видя бял свят, когато трябваше, но сега реших да ù вдъхна живот чрез сайта "Откровения", та макар и късно. Ние си пишехме с моя приятел всеки ден и си носехме писмата собственоръчно всеки ден с уговорката да не прекъсваме. И ето какво се получи:
“Полека тръгва той към с ...

Аз съм тази, която няма да те забрави,
няма да те погуби и няма да те пусне
да избягаш и да ми казваш, че не ме разбираш...
Аз съм тази, която не само те подкрепи,
но и в сърцето си като приятелка ...

Аз никога не бях към теб обърнат и винаги оставах настрана
и само някога като блуден син завърнат получавах малко топлина.
Аз винаги се борех с чужди сенки, със всякакви измислени мечти,
не винаги успявах да ги преборя, защото никога не ми помогна ти.
Аз никога не бях от теб обичан, просто забавлени ...

Аз тръгвам. Сбогом!
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени ...