ОТРОВАТА
Ти беше толкова млада.
Май съм остарял.
Отвори очи.
Аз ще затворя моите. ...

Avenged Sevenfold
Въоръжен
Да, беше самотна,
нямаше ме твърде дълго,
но при всичко през което сме били, ...

На кладбище ветер свищет
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нисщий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает ...

Ограбвайте ни - имаме безкрайно.
От ударите ви растем по-силни.
На раните смолата ни е сладка.
Услугата е ваша. Да, благодарим ви.

Mного щастие преживях,
но нито едно не беше достатъчно пълно,
нито едно не беше напълно достатъчно.
Много мъка преживях,
но нито една не беше достатъчно силна, ...

нема мърдане копеле
освежител съм
снуп и секви други оушън
перфектно съчетание в уан милиън
малко преди да съмне ...

Като полъх нежен погали ме,
нека видя как ме искаш,
с пръсти дръзки обходи ме,
не, недей да спираш!
Искай ме така, както аз, ...

Искам да отключа всичките си мисли,
да ги пусна в синьото тихо да бълбукат,
да се лутат радостни в светове измислени,
да се забавляват и да не им пука.
Искам да развържа тайните си страсти ...

Слязох от влака -
бях вече на гарата...
Навлязох отново
в неизбежния свят...
В света без основи, ...

Какво да запазя за себе си,
не съм скътана откъм чувства.
Какво сте понесли със себе си,
eдва ли ще се върнете да споделите,
като Заратустра. ...

Вечер е, един обикновен ден от седмицата. Стоя си сама в кухнята и размишлявам над живота. Сипала съм си една огромна чаша с червено вино, а бройката на цигарите ми в кутията драстично намалява. Пералнята върти, мусаката се пече. Моите момчета гледат телевизия, всеки в своята стая. Пия си виното и с ...

„Ще търся други кораби в морето,
дано достигна някога брега” - 1971г.
Голямата ми,
истинска любов,
отплува и в морето ...

Кой е най-ценният кристал на света?
Дали е диамантът или солта -
питам те днес и сега.
Кое е по-скъпо - парата или скръбта?
Да, изглежда лесно, а дали е тъй? ...

Като в стара, стара къща,
с аромат на хляб омесен,
споменът и днес ме връща
при една далечна песен.
Песен, дето умилява ...

Радост изхлузва
каишката на тъга,
развързва мига.
...
Вяра целува ...

Слънцето повдигна
черната завеса.
Разсъмване!
Денят се раждаше.
Отново! ...

Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...

изпусна сянка пролетно дете
потече между пръстите ти леки
и музиката свиреше във мен
когато капех бавно
и капките събирах в шепи ...

Изподрани улици, сухи стърнища…
Докога ще се лутам,
загубена в нищото?
Трънливи бурени и цвете едно…
Искам да го намеря, ...

Щом искаш тези пръсти,
смъкни ме от тополата
и ме увий във сенките на залеза.
Щом искаш моите завивки,
ела и разлисти косите ми ...

Когато си далече, аз тъгувам.
Сълзите ми се стичат като водопад.
Добре съм, щом заспя и засънувам,
че си до мен и няма вече хлад.
Защото твоите ръце ме сгряват, ...

Поиска всичко
и всичко аз ти дадох,
за теб сърцето още ми гори.
Поиска всичко,
но нищо не остана, ...

Защо не ме оставите сама да си решавам
кое за мене е добре, кое не е?
Защо не можете, дори и да прападам,
просто да ми подадете две ръце?
Защо не можете, дори ако сгреша, ...

- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...

Мисля си за това, как животът на една мила и добра леля просто бързо си изхвърча...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...

ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...

Поднесена съдба
Поднесох съдбата си невинно,
разлистих я за теб с любов,
оставих те да пишеш върху нея
с перо и мастило от огън и копнеж. ...

Порочно съзнание.
Фатална жена.
Невинно мълчание.
Разбити сърца.
Неказани думи. ...

„Една история е светът, самият живот - една книга,
на която има безброй прашни страници,
страниците са дните, прахта е страданието.
Светът се ражда непознат, сиромах на знание,
жаден за живот, хора вървят търсейки познание”. ...

На разум бялата отсянка
и тя загуби се от опиата,
за който би се борил всеки
и би го ползвал за примамка
на други, търсещи го с жажда. ...

В парка е количка малка,
в нея, счупена и жалка,
кукла мъничка седи
и ме гледа със очи,
ослепели от надежди и мечти! ...

Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от оби ...

Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...

* * *
И тази пролет -
на обиколка
с автомобила.

В коридора - прашасяли мисли,
влизам в стая с прозорци от Лед!
Малко паяче сплита във нишки,
кратък стих от предишен... Поет!
Вентилатор, уж пъди... Тъгата, ...