Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...

Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...

Ти не знаеш, какво причиняваш,
с бездействията
и действията си
разрушаваш.
Няма начин да разбереш ти, ...

Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада.
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...

Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а? ...

Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е ...

В съда в Ню Йорк най-после постъпил иск от Политехническия институт Ренселер срещу фирмата, изпратила им като нощен портиер човек, унищожил с едно движение над двадесетгодишен труд.
Работникът бил с много широка квалификация – портиер, охранник, чистач. Със съответното образование – доста отдалечено ...

… И извади Господ реброто на Адам и направи друг Адам…
Още са в Рая, щото за тях познание няма… И ни Каин и Авел, ни братята и сестрите им се появиха, ни човечеството…
И си живее планетата спокойно и щастливо, само от време на време двамата Адамовци слизат на нея и си провеждат прайд от скука. Ама д ...

И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...

СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...

Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...

Провописо е на първа база
ф творбата да го знаеш и помни!
Какво си казал, той какво ти каза,
не струва нищо, ако ф нящо се греши,
като например, Важна запитая, ...

„Какво е, мамо,
стихия?“ – „Порив, чеде,
и чудесия!“

А час преди това по джиесема
се звънна. Щом прочете той Гергана,
ядоса се. – О, пак ли ти проблеми
ще ми създаваш? Тука ли остана? -
набързо с глас кипящ той проговори ...

Морето, буйното притихна,
гората девствена открих,
небетно – необятното обгърнах,
и от степта за Теб откъснах стих...
За теб Исусе, във вертепа, ...

Джакпота да ударя най-накрая-
отдавна туй си го желая.
Но тъй ще си отида със мечтите,
далеч от славата и от парите,
че отредила е съдбата ...

Ретроспекция
Позициите на махалото са права и обратна, дясна и лява, противоположни.
Равноправни - в смисъл някакъв - трябва да са те!
Като лятото и зимата - те свята различни два са, два сезона.
Млад си - служиш ти, и ти служат мъдреците стари на геройството правилно твое. ...

/Текст експеримент към музиката на „Лунно танго“ в изпълнение на Ричард Клайдерман/
Когато си до мен
не усещам нощ и ден –
само зов, само зов и безкрайна,
непонятна нежност, смесена с тъга. ...

И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...
Онзи казал, другият решил... ...

– Лин, какво става там? – попита напрегнато Хирса през кристала.
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...

Какво срамно падение морално!
Боже, за тоя ЕС ми става жално!
Устоите пропаднаха сред прах
в света на содомския им грях!

Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...

МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...

Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...

Вдъхновено от сценария "Коси в прахта."
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
И в последния си миг
за теб заръчах тоя стих. ...

СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята. ...

С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...

ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...

Раз, два, три... Народ покорен
сън блажен си спи.
Четири, пет, шест токът ни
поскъпна днес.
Седем, осем, девет... ...

Не се страхувам от теб
Не се страхувам от клетвите ти
Не се страхувам от магиите ти
Не ме е страх от лошотата ти
Не ме е страх... ...

Пиян съм да! Заразно е. Недейте.
Ще кажа свои няколко слова.
Започвам!... Първо ми налейте,
че после ще е късно за това.
Нормалното, сега не е на мода! ...