Чаткат
копитата
на спомена
по
калдъръма ...

Най-голямата илюзия в света е любовта!
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...

ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...

Ако се събудиш и нищо не те боли, не се радвай, не си в Рая - сънуваш!
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...

От А до Я ще пиша за теб сега.
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...

Ръцете ми трепкат като пеперуди,
пръстите ми по пианото танцуват.
Когато съм щастлива. Когато летя.
Когато страдам. И когато падам.
Когато плача, когато се усмихвам. ...

Малки хора с земни идеали.
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...

Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката с ...

ВИХРУЛИЯ
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...

Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...

Не зная как обърках се нощеска,
реших, че сгодна си жена,
красива, с рошава прическа,
с котелче, котка и метла ... ?!?!
На пръч бил моят глас на славей ...

Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...

Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...

Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...

Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...

БЪДИ КРАСИВА!
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...

Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...

Доки ми єдність Європи
Кров ю своєю ліпимо
Гинуть дівчата наші і хлопці,
Діти і люди літнії..
Нашого горя поле безмежнеє ...

Какво от тебе зависи? –
Авторство, текст, стил -
не са твои. Дори правописа.
Който те е съчинил,
Той да му мисли!

Жена с характер казват съм била.
Измислици! Та аз съм тъй добричка!
И само в полунощ летя – с метла,
и сова е любимата ми птичка.
И котаракът ми – ела го виж, ...

Пак призрачна, невероятна
нощта се спуска над земята,
загадъчна и необятна,
докосва нежно сетивата.
Чертае пътища далечни, ...

Дори не ми се лъска вече меча.
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...

Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...

И З П О В Е Д Н А Р А З У М А
От къде съм,кой съм аз,
да обясня,трудно ми е,знам...
тук изпратен съм при вас
далече,някъде От Там... ...

Работѝ цяла година,
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...

Не винаги в живота е така
тъй както сърцето ни желае,
да бъдем истински, и без лъжа
да кажем по-добри сме.
Променяме се ,дали за лошо... ...

Скитникът арменец 4
Топъл, слънчев ден. Синьо безоблачно небе. Витоша красива, обвита в своя прозрачен бледовиолетов воал. В подножието й малки еднофамилни къщички с големи градини, целите потънали в зеленината на тополи, прецъвтяли люляци и плодни дървета отрупани с ябълки, круши, мушмули и някоя и ...

ПРЕДИ ТОВА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Преди можех,
минаваща
като другите, да избера ...

В сряда вечер трусът е гарантиран, отсреща ми дреме човек депресиран.
В сряда вечер и той като мен навярно разлишлява, че погрешно е изобщо да се насява.
В сряда вечер в дерето хвърлено е сърцето,
плаче като дете клето.
В сряда вечер душата отново се бунтува и за това сърчице ранено тъгува. ...

Още една песен на Борис Жеков.
Текст Дебора Дикова
Музика и изпълнение Борис Жеков
Бек вокал Светла Карауланова
Аранжимент Бойко Иванов ...

Предадоха ме толкова човеци,
усмихнати от лицемерие пред света,
приятели в кавички, като свещи -
прегарят и остава пепелта.
Топят се като восък във огнище, ...