Не, този стих не искам да го пиша.
Всяка думичка кънти. Боли. Сълзи.
Пресяда в гърлото. Не дишам.
Сърцето - свито в ъгъла кърви.
Тишината е като картечен пукот. ...

Зелено, твърде е зелено,
но на Зеленски ми мирише,
от войнствената премененост
отвън навътре не се диша.
Натиска ни сериозно НАТО, ...

Летен дъжд забули върховете,
вятърът довя тъга,
задрънчаха в звънците греховете
звънът им тихо начерта дъга.
Напои се сухата земя - ...

- Прибирам се да взема душ, но после
ви каня, Поли, аз на палачинки!
- Обичам ги, запомнила си, Роси!
Последно ядох, като прави чинка.
- Да тръгваме, денят ще бъде чуден! - ...

Залязващо
И поляга над къщите ...огнено
и обагря небето в златисто,
и прощално ме гледа през облаци,
тъй далечно, и толкова близко... ...

ОТВЪД ПРЕДЕЛА НА ЗОРАТА
Аз бродя често в странни светове,
които сетивата ми изострят.
И кътам обичниче – стръкче-две,
поканя ли те там на гости. ...

МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР
... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям, ...

В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно, ...

Колебания
Колебанията на верните решения основа са.
На изходът, на изходи, и входове красиви.
На мисълта, на воля и постъпки, на дело раждащо се - ново.
На решения - свободни, верни, безпристрастни. ...

Истинският шоколад не е толкова сладък, колкото е в представите на хората, които не са ценители. Той сякаш иска да покаже горчивината в сладостта на дните ни. Шоколадът не е храна, която да се изяде наведнъж. За да се изпита наслада е нужно да се отчупва парче по парче. Да се затворят очите и човек ...

В златно пердето
обагрил е залезът –
след миг угасна.
Бели дантели летят –
свят на първична прелест. ...

Както и предния път, когато двамата се бяха прокрадвали из храма, Чарли ги загърна в илюзията, която ги скри от очите и носовете на стражите. Докато вървяха из коридорите, разминавайки се с патрулиращите мъже, Елизабет не за пръв път се зачуди дали нямаше да е добра идея да ги предупреди да бъдат на ...

Светкавица и после гръм.
Заваля пороен, летен дъжд.
В слънчев ден не беше сън,
дъга изгря над цъфната ръж.
Небето любеше земята, ...

В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...

Числата сменят се като по ноти
в житейска ми музика забързана.
Трупам и губя тук само банкноти,
а ежедневието не стои завързано.
Миговете никога не ме изчакват, ...

Прах, сълзи, вяра, мечти...
някой продал е гласа ти!?
Питаш се, ти ли сгреши...
или просто е бъдеще.
Кой ли ще реже хляба ни!? ...

Мисли преплетени, стоящи, живи, бледи, подсетени
взрени очите ми навътре
към спомени ярки преплетени
стоящи от отминала съдба
жива за вярващи ...

Не искам да съм силна!
Не искам ...
винаги да бъда
всичко можещо момиче!
Аз искам ...

Бордюрът топъл стол ми беше
сред улички, къщя, плети.
Отнейде музика струеше.
Във тия мои самоти
събуждам се, отново тръгвам; ...

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше от време на време, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше ...

СОЛО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ ГЛАРУСИ
... на джуруми сивопери вдън небесния простор,
връз пасажите с лефери гларусите грачат в хор,
вятърът сече тръстика край ръждивите скали,
хлътват лодките в ачика подир третите петли, ...

Най-хубавото място след дома
Има едно вълшебно място в града
и понеже ви обичам, ще разкажа.
Най-хубавото място след дома,
искате ли да ви го покажа? ...

Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...

След всичките си лудници разбрах
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън ...

Все по-често напоследък за Вийон се сещам
и за въпроса му за "оня" лански сняг,
все по-рядко с оределите приятели се срещам
и обещаваме си непременно да се видим пак...
А "непременното" пропито е с условност ...

който спасява -
на Бог подражава и
Него прославя

Когато бързах с тебе да се срещна
преливаха реки и дъжд валя...
Потоци буйни влачеха към бездна,
отнасяха мостове, заливаха села.
Когато исках с тебе да се видя ...

Беше хубаво преди.
Имаше живот.
Но предател отреди -
пак да е хомот.
Беше хубаво преди. ...

Не беше сън. Житейският сценарий
е дело на случайности в живота.
Запазен спомен с форма на хербарий
издейства си за бъдещето квота.
В училището чакаше ги Краси – ...

МЪДРИ, ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ДОВЕДА
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Желая да те доведа
в съня си,
в моя сън, ...

Знаеш ли, мечтая си за шоколадов свят.
В него шоколадови реки ще потекат.
Няма вече супа да предлага мама.
С шоколад ще мажем даже и салама.
За закуска аз ще хапвам шоколад. ...

Оранжавата песничка по радиото чух
и веднага розови обувчици обух.
Розово небето днеска ще е тук!
Розов ще си купя захарен памук!
С розовата рокля ще вървя напред. ...

Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...

ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...

Брадато старче, плаж и гларус,
и пейката изгнила, но любима.
Бутилка със висок във нея градус,
тетрадка и молив - той търси рима.
Разхожда се отново тук в години, ...

T'es encore là, je vois.
T'as complètement pété les plombs.
J'en serai très reconnaissante si tu te casses.
Casse-toi de ma vie.
Si tu restes, je crie. ...

Разбрах най-хубаво е да съм там,
където Ти решил Си да ме виждаш.
Преди затворена в неразпознат капан
измамена в заблуди се зазиждах.
Лъжех себе си, че съм щастлива, ...

ЗА БОЛКИТЕ НЕ ПИТАЙ БОГ
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая. ...