МОМИЧЕ
Още те помня,
момиче!
Вятър играеше
с басмяната рокля. ...

Очите ти
Очите ти са златна есен.
Сърцето ти е песен.
Във тази есен бродя аз.
Заливай ме със есенния листопад! ...

Старост
На баба ми
Товарът тежък мравката остави,
приседна до дървото да почине -
бе уморена, а какви товари ...

Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети. ...

Усетил ти без думи самотата ми,
в очите ми зведи преля..
И блясъкът на слънцето в душата ми
отново като в приказка изгря!
Оставяш винаги звезди по мойте устни, ...

- Добър вечер, господин Късмет,
не ме поканихте на вашия банкет,
но чух, че бил голям купон
и всичко е било в бон тон.
Но нещо ми изглеждаш блед, ...

Гарата застана мирно
пред пристигащия влак
пътниците парадират

... не бива
за незнанието
да се каем.
Бъди благословена -
Простота. ...

Шахматни победи
Този ден Ко Та Рак бе в много добра кондиция - след като би Сянка две партии шах, направо размаза Но Щен Вълк с 5:0, успя да вземе една игра от Гар Ван, дори победи в тежка партия и премъдрия Кух Че Реп.
- Днес е много добър ден! - засмя се доволният котак.
...
- Ауамнфт - прозя се К ...

Нежен полъх, докосване в тъмнината,
ухание на изсъхнали листа,
лунен блясък, мъничко тъга -
това е чувството на любовта!
Две сърца, две влюбени души, ...

Горчиво е, тежко е, жалко е
голяма любов да си тръгне.
Да си тръгне - сякаш безверно е
след толкова думи на съмване.
И в "Сбогом" те всички да влязат. ...

"Всичко има край"
Зная, че направих нещо непростимо
и зная, че всяко начало има и край.
Сега стоя пред теб така непрежалимо -
но зная, че ще бъда с теб в този рай. ...

Вечерта
пристъпва тихо,
много тихо.
Брезите
клонки свеждат ...

Надежда, надежда,
о, моя надежда,
ти грееш на моите дни,
във тебе е скрита и вяра, и нежност,
която душата крепи. ...

В памет
Бяхме млади с теб, приятелю...
Млади бяхме... И зелени.
В най-сивото червено вълче време.
То върлуваше по тези ширини, ...

Концепция за Дом
Представям някои щрихи във връзка с щастлива магико-практична организация на дома по книгата на Даря Усвятова "Справный дом", или на български преведено заглавието би звучало така: "Уреден дом"!
Основна идея
Домът е подобен на Вселената. В него има ПОДЗЕМЕН, ЗЕМЕН И НЕБЕСЕН светове. ...

Неговият медал е от не по-малко благороден метал от този на първия, на победителя.
Без него не може да има състезание и отделно класиране, благородно или напротив лицемерно. Първият обира овациите на публиката, за втория остават тръните. Без него обаче няма победа. Скромността най-вече е чертата, с ...

Тръгват си. С деня се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата, която им припява,
литна със разперени крила.
Въженият мост остана ...

СТРАННА ПТИЦА Е ЛЮБОВТА
Странна птица е любовта! Долита отнякъде на безшумните си криле и никой не знае защо каца точно на твоето клонче, и никой не знае защо си отива. Отвърнеш очи от Нея само за миг, кажеш си „Аз само за малко...”, а когато отново погледнеш, вече я няма. Иди я гони! И колкото и да ...

Не се ядосвай, казвам си, не се ядосвай!
Че яд по старовремски е отрова.
Нима си враг на себе си, щом доброволно
поглъщаш всекидневно вредна доза?
Не се гневи, гневът е злост, си казвам също. ...

зомбирам се
с измислена омайница
гипсирам се
и
страдам ...

Е...
Образа ти свиден
Близо до сърцето
Исках да запазя.
Чаках те и тичах, ...

Зараснаха следите ни по росната трева,
където листи рони кленът в есенна мъгла.
И всяка строфа, литнала край тихата вода,
напомня ни за времето на нашта свобода.
А спирахме се с тебе, морни, често тука, ...

Разтворих вечерта
във чашата с мастило.
От копчетата
си заших звезди.
Сълзите ми изпраха ...

Във света на джуджетата
се родил великан,
който искал планетата
да блести като храм,
в който нищо са расите, ...

Лъка на Ерос аз откраднах,
с колчана, пълен със стрели,
и всичките ги до една изстрелях;
неточен бил съм досега, уви.
Но ето ти срещу ми се зададе, ...

Изгрява утро и е светло вън.
Лъчи целуват с обич небосклона.
Денят изплува, като ангелския звън,
занизан в белотата на живота.
Докосвам със очите си мечти, ...

Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балери ...

Изминалият месец донесе много промени в монотонния живот на господин Цигулков. Сякаш неочаквана пътеводна звезда го преведе през трудното му битие и го насочи към нови, неочаквани брегове. Наистина есента беше в края си, плажните ивици пустееха, вятърът разпиляваше последните им спомени от лятото, с ...

Лъжа - последна или поредна.
Трясък. Крясък.
После дълга тишина.
Порой от сълзи... Сълза.
Гръмотевични прегръдки, ...

Ако можех, щях да съм до теб.
Ако можех, никога нямаше да те напусна.
Ако можех, щях да те накарам да не ме забравяш.
Ако можех, щях усмивката да си върна.
Ако можех сълзите никога да не пусна. ...

Животa си безпътен руинирам,
под път и над живея. Уринирам
върху така красивата метафора
за щастие. Напразно. Мета-нафора
е моят и единствен антидот. ...

Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно, ...

Минута е много… или малко…
Често се питам кога една минута е много... или твърде малко време. Минута е много, когато трябва да изложим гърди срещу свистящ куршум към приятел; когато трябва да хванем ръката на дете, тичащо към летяща кола; когато трябва да кажем „Обичам те” без да мислим за условия… ...