На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден з ...

Седнал насред зелената полянка, съзерцавах как слънцето гали с лъчите си прасковено нежното мъхче по бузките на Невичка. Лъчите се отразяваха с игра от искрящи отблясъци в очите ù, които разширени от детско очарование, наблюдаваха коня, пасящ трева на метри от нас. Тишината се разливаше заедно със с ...

В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...

* * *
Пътека в снегa?!
По следи от врабчета
котка пристъпва…

Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...

(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...

Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...

счупено счупено счупено
майка ми
водка
последно писмо до умрелия
чакам да п(д)ише(а) Оттам ...

Защо съдбата с мен се подигра?
Обичам най-много нея на Земята.
Тя бе за мен приятелка и майка,
която не бих заменила за нищо на света.
Минаха година, минаха и две, ...

В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...

Елхови игли под ноктите
изтезание за да призная:
"Хубаво ми бе през старата!"

КОТЕ - КОТАРАНЧЕ
Коте - Котаранче,
много те обичам!
Гушкам те, а после
с теб на двора тичам. ...

Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.
Жужащата лампа примигна предсмъртно,
преди още да е пламъчето в очите изтляло,
в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.
Не ще ни една-еднична дума с нас да обели ...

… откъде пристигна
и до кога ще бъдеш
в моя сън…
дали до утрото
ще стихне ...

Блажени са ми дните когато те забравям
блажени са ми дните когато не се сещам
за болката коварна която пазя в мен
изпълва тя сърцето душата и ума ми
убивайки ме бавно спохожда и сънят ми ...

Чувствал ли си се сам, на ръба на отчаянието, на ръба на скалата, която си създал с любимия човек, където заедно сте били едно цяло? Имал ли си моменти, в които си искал да останеш сам с мислите си за човека, който обичаш? Замислял ли си се, че може би реалността не е такава и няма да бъде такава, к ...

Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...

* * *
Видя ли ме?
Позна ли ме?
В слънчевия лъч,
който те огря... ...

AMBER-НЯКОЙ ДЕН
-1.
И ето времето минава, няма те до мен
Получих празно обещание, но знаех че ще дойде този ден
Ти си тръгна, не се замисли ...

Задачата ми днес е да продишам,
да се събудя някак без гласа ти.
И да забравя тъжно думата "обичам"
и нощите, в които тихо стъпваш
в душата ми - прилична на глухарче. ...

Блестят във очите ми пътища снежни.
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.
Всички понятия бягат от спомена. ...

Аз съм пълната порочност!
Кадя в леглото си до късно вечер,
всекидневно храня се нездравословно,
дори и чисти мисли нямам вече.
Порочна, искрено порочна съм. ...

За нея
Май че седнах ей така,
някъде към десет вечерта,
сетих се за тебе аз
и записах във захлас... ...

Поглеждаш и отминаваш.
Понякога дори не се обръщаш.
Понякога дори не ме познаваш,
поздравяваш...
Понякога гледаш надменно, ...

След поредните бомбардировки
София се запознава с Ада.
Горе, над всички наши установки,
той решава да прекрачи прага.
Нападателите наши многобройни ...

Суро
вата
исти
на
винаги ...

Моята поезия е за младите,
за нашето развалено поколение,
не за вас, които бяхте по площадите
и се борехте за някакво освобождение.
За тия, които са като мен, ...

Жертва
Из дебрите дълбоки на нощта
скита моята душа
и за нищо на света
не ще допусна да се проваля. ...

Мечтите на едно дете
В миналото всяка нощ се връщам,
в бездънна яма търся светлина
и всеки миг отчаяно се пак превръщам
в изгубена в пространството душа... ...

Ще потанцуваш ли със мен на тази песен?
Искам наша да е тя
и знай във нея, че се пее
за магията на любовта...
Помисли си пак и, ако поискаш, ...

В една невероятна зимна вечер
Румяна срещна Валентин в метрото.
Той бе неповторимо шик облечен,
висок и строен, и до болка "готин".
Усмивката му бе по детски топла ...