ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...

***(последно действие)
Doreto66 (Дора Павлова)
Недей ме разсмива по пладне,
че виж ми се напукали устните
от горещото, ...

Уж си обещах да не те търся, да не мисля за теб, да те оставя да си живееш живота, но нали знаеш, че трудно се отказвам, а от теб не мога да се откажа просто така. Вчера вечерта, преди да заспя, уж случайно реших да надникна в хронологията ни в скайпа, да видя какво сме си писали същия ден миналата ...

Давам
нови заключени чувства –
със сто години гаранция,
неотворили още клепачи очи,
ръце, недокосвали други ръце, ...

Побеляла от истинност мидичка ти дава да я счупиш.
Седеф се рони на прашинки от въздишка.
Руска нощ и ритъм на дайре,
вените танцуват лудостно.
Подредената мъгла не можела да се стопи? ...

Раклата
Внезапен спомен ме прехвърля
от Русе във вековен Търнов.
Хлапаче любопитно чакам
деня, във който стара ракла ...

Кесията ми дрънка пълна до небето,
панталоните ми крачат смело по каменния път.
Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -
само с плетената ми кесия и мойта плът.
Почесах се, поспрях и се замислих - ...

На главата ми
камъни изсипа.
Сърцето ми
на прах го стри
и го разсипа ...

Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толков ...

Излъга ме…
Земята не е спирала да се върти!
Излъга ме…
Не сме били само аз и ти!
Излъга ме… ...

"Не вярвам"
Не, не мога да повярвам,
че любовта ни свърши.
Ти си тук, а аз съм там,
а чувствата ми остават същи. ...

Подай ръката си без страх -
аз няма да те отведа по грешен път...
Трохите от сърцето ти внимателно събрах
и нежно ги поставих в своя женски кът...
Не се страхувай! Аз не съм отровна, ...

Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се ряд ...

ПОЕЗИЯ
Поезия люлчена,
поезия девтствена,
поезия за чисти души.
поезия Дебелянова, ...

Очите ти искрящи пак ме сгряват,
ръцете - сноп лъчи - в прегръдка ме стопяват,
а устните, изтръпнали от нежност,
в усмивки слънчеви се отразяват!
Дъгата, мост между сърцата, ...

Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...

Сняг вали навън,
пак дочувам коледния звън
и, като в снежна приказка сега,
пухкав сняг покри града.
Коледа е вън, ...

Тревожни мисли ме налегнаха... Откак бат' Кръстьо каза, че ще ни забранят да си пием биричката на теферич, сън не ме лови.
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня ...

Ризката на моя скъп любим -
реквизит от касов еротичен филм,
нарочно снежнобяла му я правя,
така съм он лайн с новините от канала.
Въоръжена с лупа, тайно аз следя ...

Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...

Да си шеф у нас е сладка работа. Не е важно да притежаваш необходимите качества за това - достатъчно е да се чувстваш значим и всички да ти се кланят. Думата на шефа е закон, той никога не греши и тежко и горко на онези, които дръзнат да му се противопоставят. Особено опасен е шефът-интригант – исти ...

Ти не знаеш името ми,
не знаеш нищо за мен.
Играеш игра,
в която аз не искам да участвам.
Ти не знаеш какво е чувството! ...

Отново ли за меланхолията да пиша,
която ме души със две ръце?
За емотикона, в който се превръщам,
с винаги усмихнато лице?
За философията на живота ми - ...

… онези думи
не винаги
изричат ме
напълно…
дори ...

И силната жена
в любовта си
е безумница...
Наказание
или благословия ...

Изглежда животът е просто театър
и всички участваме в този спектакъл.
Всеки посяга към главната роля,
но не всеки слуша гласа на суфльора.
А той е душата, лишена от грешки, ...

Кажи, малко човече,
свършиха ли се игрите ти жалки?
Мина ли вече,
битките, които водеше за малко?
И виждам, поглеждаш ...

Ще си мисля за тебе в неделите
Ще лежа зад гърба на поредната
Ще опитвам със нея да свикна
Но ще мисля за онази последната
Която без да знам ме обикна ...

И двамата знаем,
пътищата се разделят.
Дори и след като те няма,
ще живееш в спомените ми.
Изгубихме цялото щастие, ...

Стресна мъ, жено, как можъ
пуртрето си да туриш у сеното?
Рикията си там държъ,
кат' го видоф,
изпрай ми съ косътъ. ...

ТЪЖНА ВЕЧЕР
Тъжна вечер - аверите вече се гушкаха с всякакви жени, а аз с кучето Рекс в краката.
Отчаян съм, човеко! Обезверен... Неразбран...
Чувствам се като палачинка сред звездите, като бастун насред пустиня, като сомнамбул в печка, като гладиатор сред фармацевти...
Моята ми кликна, че е по орга ...

Защо трябва да се сбогувам с теб?
Тръгвай си и толкова.
На мен ми остава
да разчистя
след заминаването ти - ...