Приказка нашепваш ми сега,
приказка със стари имена,
приказка за нова красота...
Пред мене се извива път
и отново ме зове светът, ...

Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...

Ти ще дойдеш
в миг на нереалност
с дъх
на пролет и любов...
ще погалиш ...

Отворена врата. Зад нея дъжд
и музиката,
чувам те да тичаш по асфалта.
Сега изричам любовта
към тебе, дъжд. Обличаш ме. ...

Защо
зад всеки ъгъл
чувам само хленчене?
И някакви ненужни оправдания
да слизат по дърветата ...

И пак си мисля
за онази лудата.
Която те целуна
и си тръгна.
Сега погребвам ...

Посвири ми, музиканте!
Сълзи горещи нека потекат,
душата черна да измият,
мечтите - нека да умрат!
Запей ми песен! ...

Обичам те още,
там в тъмните нощи,
където кръвта ти диво тече,
където се сплитат тъй нежно мечтите
и пак те откривам във мойто сърце. ...

Повярвайте,
и сенките се скриват,
когато си отиде обичта!
Невидимото злато сипе нежност,
но недостижима днес за нас е тя. ...

На татко
И ето днес отново ни събираш,
и всеки е със цвете във ръце.
Но тъжно е, че теб те няма
да ни посрещнеш, с усмихнато лице. ...

1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...

КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!... ...

Ти помниш ли какво си обещавахме,
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас, ...

Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха, ...

Тласкан от нуждата да бъдеш щастлив,
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.
Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта. ...

По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън,
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни, ...

Театър на абсурда
Той чака да коленичи тя в пепелта
и прошка да моли с протегната
изнемощяла ръка.
Сълзите в две хлътнали от страдание очи, ...

Мими има си градинка!
Сутрин, като се наспинка
и, нарамила мотичка,
право при лехите тичка.
Че лаленца, теменужки ...

Времето за чувства
спряло е без давност.
Спри да ме обичаш,
аз не съм реалност!
Искам да ти кажа, ...

Ето че в ранната утрин, очаквайки изгрева, сядам да ти пиша, защото сега е тихо, всичко е притихнало в очакване на новия ден, който се ражда от морето...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те ви ...

- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...

Соколът летеше, високо нагоре.
Правеше кръгове – беше на воля.
Соколът летеше, всеки го гледа,
а охлюви нисичко долу бяха проклети.
Птицата кацна на висока скала, ...

Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне ...

(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...

До изгрева ще се отвърнеш три пъти от мен
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан, ...

ДУША
Душата ми не стана есенна -
тя търси във всичко летен сезон.
Не иска златните кестени.
Жадува за слънце и свой дом. ...

Ключ за сърцето намерил,
всеки ден ми се случваш.
Палиш червени огньове,
буйно гориш и със сила.
Раждат се в мен ярки звезди ...

Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам, ...

За теб е моята усмивка и страстна целувка.
Препуска горещата нощ към ласките на зората,
превърнала телата ни в божествена милувка.
Вълни от щастие докрай изпълват сърцата.
В очите ти, езера бездънни, прочитам съдбата, ...

Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...

Гълъби храних, по обед, във парка.
Търсех си сянка. Търсех и тихото.
На единия, на крачето, пръстенче мярнах,
блесна искрица и започна се стихото...
Раздадена обич в буквички три... ...

Месец май е месец на младите хора. Които са готови да се втурнат към ”истинския” живот. Който е на границата между виковете им ”десет, единадесет, дванадесет, ураааа!”, трескавата подготовка за бала, абсолвентските вечери и чувството, че вече наистина са пораснали и всичко хубаво им предстои. Но тов ...

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...

Дните ми се точат -
монотонни, сиви, равни,
дните ми са низ от многоточия...
безверна съм... и жадна.
Душата ми е мост ...