Да се влюбя в себе си отново
трябва след раздялата си с теб.
Бях тръгнала по пътя нанадолу
и виждах се през твоя поглед.
Намразила се бях дълбоко ...

Телефонът запя продължително!
Нещо трепна във моите гърди,
но тревогата беше фалшива –
беше грешка, да, грешка, уви...
А пък аз си помислих, че... ...

ИДВА ЛЮБОВТА
Ето Я! Идва нашата Чаровница!
Усмихната, разкошна, красива.
С цветя е пълна нейната кошница,
пристъпва леко, като самодива. ...

Когато земята се гърчеше и въздишаше до болка от миризливата смрад на човешката злоба, Душевадецът реши, че е време да действа. Та нали онзи стар пън - грехът, се настани на земята и нямаше намерение да я напусне. "Всичко е в моя полза"- мислеше си той. Потулен в сумрака на тоя късен следобед, той з ...

Щом е имало време,
в което съм те обичала,
щом е имало обич
и на теб съм се вричала,
щом съм плакала с тебе ...

Пресичам себе си.
Дори и на червено.
Не ме интересуват правилата,
които някога сама създадох.
Започвам да съм смела ...

На вратата се звъни,
кой ли е? Я погледни!
Влизай, Зайо, и кажи
какво ми носиш ти.
Твойта раница ...

Пак на нашето място се върнахме
и приседнахме свели глави,
притаения спомен прегърнахме
и отпихме отново мечти.
А тревата с любов ни докосваше ...

Виждали ли сте я скоро? С прекрасна коса на вълни, която нежно обгръща раменете ù. Перфектно очертани устни, сочни и приканващи. А очите - живи, изпълнени с любов, жадни за обожание, сякаш казват на любимия мъж: „Твоя съм, но не бързай! Аз съм тази, която искаш и която ще имаш! Но трябва да се потру ...

... по улици мокри,
осеяни с локви,
потропват забързани токчета...
градът мълчаливо
в тълпата ни скрива ...

Аз съм другата...
и какво?
Ще ме съдиш ли?
Хайде, съди ме!
Както виждаш, ...

Вече нямам модел на подражание.
Вече НЕ слушам другите, АЗ сам решавам кое е (добро, лошо, правилно или неправилно) за мен.
Вече НЕ ме е страх от СМЪРТТА, умирал съм няколко пъти.
Вече НЕ принадлежа към никаква РЕЛИГИЯ, моят БОГ съм АЗ.
Вече НЕ се срамувам от собствените си МИСЛИ, а ги ОПОЛЗОТВОРЯВАМ. ...

БУКЕТ ЗА ЦВЕТНИЦА
На всички българки и българи, които
носят имена на цветя, звезди и съзвездия
Един светлинен лъч нощес си хванах
от погледа на Талевата Ния ...

НАУЧЕТЕ МЕ, МОЛЯ!
Хей, многознайковци,
макар че доста на този свят поживях,
все още има неща, които не знам и не мога.
Научете ме, моля! ...

Нека дъжд на гроба му вали
и тази почва смъртна упои.
И цветята свежи забрави,
дори и те са ненужни.
Нека дъжд на гроба му вали ...

Чернови, чернови -
все рисуваш празни картини.
Младини, ах, младини -
превръщате ни в машини.
Ти отразяваш небето в земята ...

Спри, поспри се поне
за един вълшебен миг,
обградени от чимширите на любовта,
впръсквайки ярка светлина.
Ти дойде на моя праг ...

Прости ми
Когато за последен път те видях,
повярвах в бъдното.
В прегръдката през последното утро
повярвах в прераждането. ...

Малка моя, пак си тъжна...
Булевардите мълчат
в стопения горчив залез.
Ръждиво-жълт тротоар.
Стъпки от отшумели разговори ...

На залеза в тихия пурпур
потапям се.
Там няма езици от огън
избухнали,
езера, изсушени от жаркото ...

Когато светлините
угаснат и
по тялото се плъзне
фин сатен... тогава -
събирам образи, събития, ...

В процес на разработка...
"Светът на различните"
В света има хора, които се различават с особен поглед върху заобикалящата ги среда. За останалите те са само вятърничави и глупави. Аз пък ги наричам хора на новото време. Хора, преминали през едно стъпало стълбицата на живота. Това обаче води до тежк ...

Когато обрисувах пред вас образите на няколко посредствени, продажни и абсурдни политици, пипалата на чиито господари са обхванали като октопод изнемощялата снага на клетата ни Родина, не можех да не си задам въпроса защо позволяваме да се случва всичко това. Предполагам, че в целия свят има корист, ...

Преди много, много време
морето ме изхвърли на брега.
Оттогава аз се слях с пясъка
и станах негова издатина.
Пъстри водорасли се заплетоха ...

Преди да разберат лозниците
зеленото предчувствие на вятъра,
в разпуканите клони на черешите
ще зрее вече слънчевата ябълка.
Когато недокоснатото време ...

Цялата мъка
в мойта душа
събрах в една
отронена сълза.
Пареща от горест ...

НЕЖНОСТ
Във стъпките ми вълчица пиеше вода.
На залез от ръката ми кълвеше птица.
След ласка - сърничка хукваше на свобода.
Подслон при мене диреше ранената лисица. ...

Крачката ми бърза мина
в слънчевата утрин
покрай аромат
пролетен и смутен.
Някак свежо стана в мен, ...