Месец май е месец на младите хора. Които са готови да се втурнат към ”истинския” живот. Който е на границата между виковете им ”десет, единадесет, дванадесет, ураааа!”, трескавата подготовка за бала, абсолвентските вечери и чувството, че вече наистина са пораснали и всичко хубаво им предстои. Но тов ...

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...

Дните ми се точат -
монотонни, сиви, равни,
дните ми са низ от многоточия...
безверна съм... и жадна.
Душата ми е мост ...

Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...

Разпилей ме
Днес беше краят!
Реших! Ще се махна!
От тебе,
от себе си, ...

От какво се боиш?
Какво взема ти страха?
Самотните минутки ли, които броиш,
или тези моменти, които спират ти дъха?
Живей за мига, ...

21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока прес ...

Точно тази любов
Не с такава любов съм покръстен –
даром дадена, лесно приета,
дето идва при тебе на пръсти
и оплита в дантели сърцето ти, ...

Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка ...

Гореща страст - превърната на пепел...
Безкраят - сложен в тясна рамка...
Въздухът планински - с дим отровен...
Това със мен си сторил...
Поставил си ми ултиматум... ...

Нощта по дълъг коловоз
пътува в часовете малки,
а с нея и един въпрос,
от който почват всички свалки.
Безкраен виртуален свят, ...

Очите си затварям – да не гледам
как стрелваш поглед някъде встрани.
(Не е за първи път, не е последен –
да падаш в плен на хубави жени.)
И сякаш в мен пиявици се впиват, ...

Във мене бавно взира се сънят
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...

Не съм цвете, което ще носиш така,
на ревера... небрежно и шик.
Аз съм бурен – дива, уханна трева,
за жалост, дори без бодли.
Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне. ...

Невроните сгърчени -
шокова сладост,
надземно пулсират
... усещане – радост,
със лупинг от страст - ...

Обичам те, искам да го знаеш,
тайничко за теб копнея.
Любовта ми нека опознаеш
и не ме лишавай ти от нея!
Затварям очи и тебе те виждам ...

Я вземи, Наде, я вземи
Я вземи, Наде, я вземи
за либето си ти спомни,
за либето си ти спомни,
за твойта севда голема. ...

Усещане за жена
(на съпругата ми)
Създадена с изящество от Бог -
извивките ти са прекрасни,
тънък кръст и ханш широк ...

Желаех те, копнях за теб.
Години дълги търсих те навред.
Рисувах твоя образ във очите си.
Измислях те и те извайвах във мечтите си.
Аз знаех, обич моя, че те има. ...

Следя как сянката ти лека
танцува в звездната трева
посред земята и небето,
между живота и смъртта.
Не стигат думите – танцуваш: ...

Улици задръстени,
разминаващи се крясъци,
дете на пътя,
неработещ светофар,
претъпкани пазари, ...

Последните десет дни промениха изцяло живота ми, а и не само моя.
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея! ...

След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере ...

Нереална реалност,
живот на кинолента.
Погубена младост...
Някой да спре тая лента!
Забравихме накъде вървим, ...

И нощта бавно слезе в очите ú.
И разля се във синя мъгла.
Във косите закичила
малка звезда,
вместо цвете. ...

Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници. ...

С цвят на буйна нежност
грее месец май.
Къпе се във свежест
моят роден край.
Приливът в зелено ...

ТЯ Е ОЩЕ В НАС
Връщам се отново
в къщи сутринта
с болка във главата
с мирис на жена. ...

Пролетта ни - свежест разпиляна,
бързо мина - луда и нетърпелива.
Лятото ни в сянка отминава.
Есен идва. А изглежда някак сиво.
Но във нас е времето - не спира. ...

Събуди ме...! Алекс, чуваш ли,
какво се случи исках аз да разбера,
на друго място сме, не виждаш ли?!
Уплашена, не спирах да крещя.
Всичко изглежда ми различно - ...

Самота и тъга съм.
И красивото...
Ухание на тишина.
Кратка и временна.
И нестихваща... ...

кога и как
разбирам
че си е тръгнал
не по стъпките
зад външната ...