Тъга в душата - непокорната...
Любов в сърцето ми - горещото...
И разум в мислите ми - мъдрите...
Вулкан, готов да изгори покоя ми...
Запълвам празнотата от съмнения, ...

Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...

Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински, ...

В света на щастието искам да отида,
макар за миг, но нека да съм там.
Уби ме твоята „невинничка" обида,
аз вече заминавам, ти оставаш сам.
В света на щастието теб те няма, ...

Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...

Здрач
Омайно-сладка миризма
опиянява мислите му сега,
жажда незадоволима,
копнееш за глътката неустоима ...

Нужно е...
Нужно е търпение на Йов, да издържиш в България живота!
Нужна е небивала любов, да не умре във тебе патриота!
Нужно е неимоверно много време,
за да може народът ни изстрадал ...

„ Човек безгрешен аз не съм видял,
пред него да пълзиме на колене,
все търсиме под ноктите му кал
за да замажем света на гения..."
Слав Хр. Караславов ...

Но момчето е вече дълбоко наранено...
с лист и химикал във своя свят усамотено...
Сърцето на хиляди частици е разбито...
и със злоба към околните то е пропито...
Гледам влюбени и се чудя... ...

Каламбурена погача
скача
и огрява там във здрача.
Кой ли ще я изяде?
Кой със мене се закача? - ...

От всичко вече ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
Не искам хич да те обиждам! ...

Мъртви души
Смърдят на плесен и мърша
гладни, празни души
и вселената тъмнина им връща,
че излъчват - само лъжи. ...

В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...

Пролет е,
природата се събужда от зимния сън и започва да разкрасява с цветовете си нашата земя. "Голяма работа" - ще кажат някои, е може и за тях да не е голяма, но нима не е вдъхновяваща за вас глътката чист въздух в гората, непосредствено застанали до бълбукащо планинско поточе, глътка въздух, на ...

Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

Така се случи, че списание "Либерален преглед" обърна вниманието ми към темата за матурите. Там, на базата на личния ми опит и обща култура, изразих концептуално несъгласие по една от тезите на авторката на материала, свързана с критическото мислене и американските ученици. Междувременно вестник "Но ...

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.
Разпадам се на капчици роса.
И думите – сега излишни вече,
отстъпват място на една сълза.
От благодарност, от възторг, от милост ...

Виж ме сега –
горда, красива, желана.
Недостъпна за други. И теб.
Студена и твърда, такава
съм със сърце от стомана ...

И какво остана в края на краищата
от твоята опашата лъжа?
Само опашката ù остана.
Не разбрах за какво
ти притрябваха чудеса ...

Моята любов
Не е лъжа, не е болка, не е забрава, а е Любов!
Тя е като дъга, като ранна звезда,
като от Господ подарен благослов,
като сутрешен извор, като свежа вода. ...

Изкусна в тираничното изкуство
на красота жестока и надменна,
владееш ти сърдечните ми чувства,
и знаеш, че за мене си безценна.
Любовна болка твоето лице ...

Накъсана,
и предвидливо мнима
е тази нощ, осеяна с вълшебства.
Теб има ли те?!
Има те... За мен ли? ...

Светът е илюзорен и е още нещо...
Трамплин е към отвъдното...
Отскок е до небесното,
където само птиците,
прекрачват тънки граници, ...

през
неможенето си

Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва. ...

Сиво небе и река,
сливаща се в далечината с него.
По алея крайречна върви
с бял потник на гърба.
С бял потник през февруари. ...

Живея на една улица стара,
с две къщи на нея.
Спя без постеля на пътя.
Живея в главата на скитника,
легнал под моста. ...

Липсваш ми
Защо ми липсваш толкова? Не знам.
И не сега е време да се питам.
Земята се покрива цялата с тъга,
когато в нощите по теб въздишам. ...

Откликнали мечти
Разпилях се на кристална
прах като от счупено
със трясък огледало...
Защо съм счупена от тебе - не разбрах? ...

На всички вярващи в илюзиите.....
А на останалите...поздрав от действителността!
Една Илюзия неуловима
на пръсти шества във нощта,
докосва нежно като рима, ...

========= Жажда за дъжд =========
Капка една -
наниз живот,
огнище от жажда
за думи ...

Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят. ...

МОЛИТВА
Отдавна
не бях поглеждала към звездите
към малките капчици мед
под стряхата на хоризонта ...

Мишката изяде книжката
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезe от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Ивайло беше 45-годишен мъж, женен, с дете и хубава работа. Животът му беше нормален... даже прекалено нормален. Дните му минаваха бавно и бяха сякаш всичките една ...

Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми ...