стари възлести връзки
протрили до болка
всяка малка извивка на (с)мисъл
за път
до капка попиват забързано ...

една моя песен за най-готините близначки!!! Моля, лоши коментари НЕ ПИШЕТЕ!!!

icohim & katkatkat
Кротко седнал под огнения месец,
слушам на вятъра старите легенди.
А снимката ù с надпис бледен
дави спомените в чаша с бренди. ...

Децата в парка се прегръщат.
Момиченце са и момче.
Ръчичките един към друг протягат
и слънчевото ги влече.
Децата двете - се прегръщат ...

"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.
Без дори да дочакаш да затворя вратата, ...

Дълго и бавно... аз пишех.
Рисувах те - в свежата пролет.
В морето песъчинките нищех,
търсех те в нощния полет.
Дълго и бавно... аз дишах. ...

(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...

Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме доко ...

Като гладен звяр
страхът снове
по завоите на вярата...
И последните трошици
на надеждата ...

Сутрин
уютно пусти
алеите се будят
от стъпките.
Притихналият дъжд, ...

Не знам дали ще разбереш
какво коства ми на мен...
Не знам дали ще разбереш
колко означаваш ти тогаз за мен!
Но мога сега на теб да обещая, ...

Слънчеви мечти;
щастливи дни;
с крила на любовта
при мен ти ела.
Слънчеви мечти; ...

Страх ме е, че ще изчезнеш
като сън на разсъмване.
Имам нужда от теб,
не помисляй за тръгване.
Искай ме с вечната сила на огъня, ...

Това се посвещава на всички хора, които са загубили близък човек.
Хората казват - Те са сенки. А Те отговарят...
- Не сме сенки. Вие сте непрозрачни.
Наричате ни сенки, а ние светлина сме.
Мислите ни за пара, а сме вещество. ...

Nick Lachey - You're The Only Place
1.Seems like our love is on the road to nowhere fast
All my life I thought a love like this would last
But every road can hide a corner we can't see
I had a vision that I woke up by your side ...

Асфалтът грее ярко през деня,
населен с тебеширени момчета,
ограда, дом, чешма, цветя
и слънце жълто да им шета.
Под стъпките на тичащи нозе ...

Старият пес
Шаро – стар пес, без око,
недочуващ с лявото ухо,
куца с десен заден крак,
но пак подгони го мерак. ...

НИЩО НОВО
Нищо ново
в този стар и подъл,
сбъркан свят.
Отново непочтеност. ...

ПИТАЙ ОТНОВО
Попитай отново ти слънцето
в леглото кой е до мен,
с усмивка посрещам ли утрото,
когато изгрее нов ден! ...

Време за залез
от обратната страна.
За скок нагоре.
И напред.
Бездната се полюшва. ...

Днес пристигам в час
и какво да видя аз:
пак дъската черна
ме зове, зове пред вас.
Тъй ми се отщява, ...

До днес не съм се молила на никой.
Главата си пред никого не сведох.
В безсилие за помощ не повиках.
Не свикнах и със лесните победи.
Преструвах се на горда, непристъпна. ...

Плаче ми се, стене ми се,
но не мога,
искам го, желая го, обичам го,
но и това не мога.
Той е бесен, хищен, непокорен. ...

За теб - готова бе на всичко,
за Теб - идиот такъв,
за теб - живота си тя даде,
заради теб изпита скръб,
за нея ти направи Нищо, ...

Пристига утрото в порутената къща,
с цветните си светли небеса,
стълбите го като божество прегръщат,
оцелели след нощната тъма.
Сълзите капят в стаите студени, ...

В детската стая на Цветка
имало кукла мечта.
Макар да била тя кокетка,
любимка на Цветка била.
Косите ù слънчево светли ...

Страхът разпилян е! А някъде в времето
прелитат сред хаоса малки искри.
Една ненадейно попадна в окото ми,
огледа се плахо и бързо се скри.
След залеза винаги (много болезнено) ...

Нещастна съм - в
очите ми го пише,
нещастна съм и
как тежи това.
Нещастна съм ...

Ще спрем за малко в някой град.
Забързан в някакви проблеми.
Затворен в своя микросвят.
Повтарящ вечно: "Няма време".
В хотел ще влезем сив и стар ...

Искам нещо да напиша
Сядам с лист и химикал
Човек докато още диша
Живота свой не е предал
А всеки ред излива се от мене ...

О, воте!
Щом се заразхождам
по улици и тротоари,
пресрещат ме и съпровождат
навред усмихнати другари. ...

... която не написах.
И никому не пожелах
да доверя.
Изповед - пред себе си,
която сам не смея ...

Белият мрак
Белият мрак по лицата ни
рисува смразяващи сенки,
демонични и зловещи гримаси...
Злоба, ненавист, омраза – ...

Очаквам я да дойде -
величава, бяла.
Не от пяна, не в броня стара,
не като старица,
а русалка малка. ...

Китно селце, до морето простряно,
от слънчеви лъчи е вечно огряно.
Морски бриз над плажа полъхва.
Уют и топлина на всеки вдъхва.
Вълните бурни на морето ...

Обръщам се, а теб те няма.
Къде си ти, приятелко любима?
Без теб е тъжен моят ден.
Щом го няма твойто рамо,
аз къде да се опра? ...

Докогато заспят уморени
от летенето мойте очи,
дотогава ще свия в зениците
нежен полет със дъх на липи.
И ще дишам все още, зорите ...

... ще съм спомен
разпръснал
топлина
навред
и ветрена ...