И шепа прах в ръката си държах
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се ...

Дъга си построих от светлини,
с различно име всеки лъч нарекох,
заплетох я с гирлянди от мечти,
та с тях дори и в тъмното да свети.
Нашарих я със пролетни цветя ...

Тихо стъпваш край мен
с наранени надежди
и представи
от грешни съмнения.
И изпиваш до дъно ...

Дочух в далечината виртуозния тромпет,
мелодия класическа звучеше уникално,
той бе достоен за световни сцени,
но улицата беше му такава!
Днес празник в празника бе сътворил, ...

Вносно агнешко
свършиха кожите за калпаци
чалгата пирува

Подари ми нормалност,
дълготрайност и безвулгарност.
Подари ми надежда,
че всичко до мен ще се свежда.
Предмети, кибрити, чинии, ...

Дете на вихъра
На любовта си майка, на вихъра дете
и зная - в безкрая на вечността
приятели били сме,
че познавам нежната ти душа ...

ПРИКАЗКА
Изчезна връзката между нас,
в пропастта на нищото.
А бяхме свързани с въже -
нишки от доверие. ...

Няма как да станеш друг –
аз и ти сме лед и студ.
Между нас – стена от мрак,
няма слънце, няма знак...
Как да те намеря пак? ...

Изгнание
На гурбетчиите
За далечната чужбина
се излъгах да замина –
на изгнание в Сибир. ...

Катаджии
Видяли явно зора,
от глад умрели хора
по пътищата дебнат
за някое левче дребно.

Любов! Това велико чувство
аз бях готов да понеса.
И в авантюрата се впуснах
в очакване на чудеса.
Бях млад. Като яйце зализан. ...

Палитра, полет и пространство.
Обичане, отричане, обет.
Емоция, еротика, единство.
Запитване, залитане, завет.
Идея, искреност, и идеал. ...

Вечерни облаци завихрят
над нас любовния си валс.
Зад тях звездите се усмихват
и тихо чакат своя шанс.
След час небето ще е дансинг ...

Разтвори се небето.
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове ...

Как искам да ги нарисувам –
зелени като свежо утро,
изпъстрени със златни точици
набола ирис от иглики.
Очите на гората, ...

Фибро-агония...
Скитам
по Z–образните
лабиринти
на спомените ...

Почувства ли?
Опитах се да те докосна
и мислите ми тичаха към тебе устремени;
надигах се на пръсти -
да порасна, ...

Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни – не моли и не питай. ...

Като в театър сме -
аз и ти.
Всеки играе своята роля.
Аз - на жената, която уж
не желае мъжа, ...

Свеж смях и цветя.
И разходка в нощта.
Ти нахлу като вятър
в графика на света
и изтри ...

По есенните капки
По есенните капки на дъжда
гадая бъдещето си.
Не ми е лесно да съм с теб,
щом знам за другата. ...

През улици Софийски аз вървя,
щом си до мен, няма да се спра,
вървейки, хвана ме ти за ръката,
почувствах, че сбъдна ми се мечтата!
Да бъдеш близко до мен, ...

Когато нощем сънят от мене бяга,
затварям си очите и викам образа ти в мойте мисли.
Припомням си как си ме целувал,
как безкористно ръцете ти докосват.
Виждам се отново отразена в погледа ти нежен. ...

Събуждаш се и виждаш –
празно е леглото.
Искаш да обичаш,
но изгубил си доброто.
Търсиш смисъл на нещата, ...

еуфорично летиш
смееш се
живееш
дрогиран
а после ...

Няма блясък в моите очи.
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.
Мислите се вият като дим. ...

Тя бавно влезе в банята и затвори вратата след себе си. Завъртя кранчето и остави хладката вода да отмие тъгата, проблемите и сълзите ù. Беше ù омръзнало да се съобразява с всичко и всеки, да изглежда винаги перфектно и усмихната до уши, при положение, че ù се плаче. Това, че е една от най-известнит ...

нощем…
сълзи тишината
по капчици
звездно униние
после изпива тъмата… ...

Камен бряг *
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги ...

Тишината бавно се разстила,
като нежна, бяла светлина.
И страхът в мен го няма,
щом до мен си във нощта.
Искам отново да усетя ...

Когато отразят се слънчеви лъчи последни
по фасадата на къща с напукана мазилка...
Когато приютят се на вятъра ръцете ледни
по тротоара в разпръснатия прах в пушилка...
И когато настъпва здрач по улиците тихи, ...

На работника ръцете загрубели
плът сатенена копнеят да погалят,
с плът сатенена поне веднъж да съгрешат,
да заровят пръсти зажаднели
във безгрижните коси на младостта; ...