За Коледното вълшебство си поговориха krasimira1 и fragola
В очите ти, приятелко, звезди ли греят?
Очите ти различни са, та те се смеят!
Може би в съня ти принц се появи?
Или любовта си някой пред теб разкри? ...

Опитах да прогледна -
тъмно беше.
Сърцето ми в решетки се събуди,
от тишина
в ушите ми кънтеше, ...

Страхът и мечтите...
Осъзнавам днес, че се страхувам.
Осъзнавам, че сега Аз не съм просто дете
и нощем, когато пак будувам,
страхувам се да не разбие някой моето сърце! ...

МЪЛЧАНИЕ
Попита ме: "Защо си мълчалива?
Не се обаждаш, отговаряш кратко...
Говореше ми дълго и щастливо,
а днес едва продумваш със загадки!" ...

Ти една сълза не заслужаваш,
аз една твоя лъжа не желаех.
Вярвала съм сляпо
в любов от самота сглобена...
Верността ми ...

Тъмна стая,
самотен човек,
празна бутилка,
разбита мечта...
В огледало старинно ...

Изкуплението струва грехове!
(Христос си е платил с възкръсване)
... надявам се да имам векове,
в които да съм твой до пръсване!
Изкуплението струва самота! ...

Преродени мигове
се раждат в очите ми,
нестинарски мисли
танцуват в кръвта ми,
всемогъща обич ...

ЧУДОВИЩЕ
Няма връщане назад,
промяната е невъзможна.
Останаха единствено гняв и разврат,
дори и вярата ми стана прекалено сложна. ...

Прекърши се дървото в девствен сняг.
И вятърът помогна да се случи.
Обесиха го късове от лед.
Но все едно - дървото се прекърши.
През март не го заглеждай за цъфтеж. ...

И празникът ми днес ще е от празните...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече... ...

Всякакви хора наричат ме всякаква.
Поставят ми епитети различни.
Хулят ме, хвалят ме
както си искат,
а после се питат ...

ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от ...

Посветено на теб
Любов златна,
надежда нещастна.
Плач тих,
само един миг. ...

Защо когато ми се плаче, сълзите не потичат,
значи ли, че безвъзвратно ти си ги отнел?
Защо когато ми се плаче, не мога да извикам,
значи ли, че и плачат ми ти си взел?
Нима не взе достатъчно, когато си замина, ...

Ако ме докоснеш с цялата си душа,
ако ме притиснеш силно сега,
ако ме целунеш както никога досега,
отново бих се върнала!
Отново бих отворила очи, ...

Сигурна е тази смърт,
а животът ми – измислен.
Всяка загуба е път...
И стиха си аз не пиша.
Някой ме е нарисувал, ...

Аз: Какво всъщност представляваш ти?
Любовта: Аз съм различна, в зависимост от това как даден човек ме чувства. Едни ме чувстват като тъжна, разочароваща - тогава съм такава. За други съм разтърсваща и покоряваща.
Аз: А за тези, които мислят, че несъществуващ?
Любовта: Аз съществувам и за тях, само ...

Замълчи...
Излишно е...
Отекват стъпките
към изхода на тази обич...
Тихото в сърцата ни крещи, ...

В душата си съм те скрила.
Далече от чуждите погледи
да мога да те обичам,
а ти да светиш от нежност.
Да ни се чудят и маят, ...

Като необязден кон -
хукнал подир вятъра -
избяга лятото,
а рижата му грива -
самотна длан далечна - ...

Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят, може би малко по-различна, а може би не чак толкова...
Спи големият град, притихнал, безшумен и кротък. Луната, по-красива от всякога гледа от синьото чело на небето. Гледа смълчаният човешки свят и тихичко му се усмихва. Хората - тъй умислен ...

Дъжд, земя - кал.
Държава, българи - провал.
История, събития - дати.
Нашенци, дебати - егати.
Парламент, правителство - тарикати. ...

16.12.2008
Пулудяф ф туй селу пусту!
И дутижа ми селскиут мантълитет!
Ши ида у градъ да търса густу,
не пу сиденките да прая лаф муабет. ...

Докосвам тихото мълчание
на празното легло до себе си...
Усещам ледено безмълвие,
ковано в огнената нощ.
Ти спиш до мен, ...

Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек. Въпреки цялото си желание да постигне добро съжителство с тъмните и оклюмали квартиранти на човешкия ум, никак не и е било лесно. Цялата същност на светлинката тръпнела в желание да се сбли ...

Това се случило много, много отдавна. Глината, от която Господ Бог сътворил нашите клети, унизени тела, била още влажна и носела отпечатъка на свещените Му пръсти, а от огнения дъх на светия Му дух, вдъхнат у човека, очите на хората светели като звезди.
Домъчняло му на Създателя за Неговите наивни, ...

Ревизия?
Живеем, надявайки се.
Надеждочовек.
Надежда под вежди,
не вижда хоризонт. ...

Когато живота хищно се разграбва.
И силите когато слабеят.
. . . . . . . .
Напред и само напред!
Напред през мъглата напред! ...

(опит за текст на Рап парче - само дето нямам идея за мелодия)
Днес
отново ме боли главата,
от стената, в която
светлото ми слово ...

Право хоро

Измамна ледена прегръдка
е сковала короните
на тъжни дървета.
Пуст е склонът.
Опустя и пътеката, ...

ЧУ ЛИ
как снегът вали? -
звънна стихналата стая
и гласът ти - бяла хала -
във съня ми се стаи... ...

Боли... ако цветята неразпъпили умрат,
боли... ако децата рано мъката в този свят съзрат.
Горчиви са сълзите - капещи от детските очи,
пронизващи сърцата... боли от тез лъжи.
Но болката е неизбежна от мъка, от любов ...

"Вижте, нова звезда -
никога не е била там!"
... особена нощ -
както никога
искрят звездите ...

Безмилостни хора във безмилостна държава
безмилостно вършеят и без милост продължават.
Без милост сме родени и без милост умираме.
Без милост растем, без милост деградираме.
Нямаме милост към себе си най- вече, ...

-
Ти си тръгна - без лъжи, без сълзи;
дори и "Сбогом" не каза.
Ти тръгна, а аз не успях
дори да заплача. ...