Дъга, дъга - обляна в светлина.
Родила си се след дъжда,
когато слънце е изгряло,
твоето сияние е засияло.
Дъга, дъга - на щастие и красота. ...

Не искам вече тук да идвам,
да ям вечерята приготвена за друг,
не искам да деля със теб постелята,
в която мирис има чужд.
Не искам всяко тракване на входа ...

Проклета любов
Любовта пак ме докосна
и сърцето ми напълни с тъга,
че отново тя е вносна,
а аз искам българската жена. ...

седни на ръба на луната фелисити
докато чакаш края на света
в последните пет минути
и загъваш в картонени кутии
аромата на минало, ванилия и шоколад ...

Защо ми напомняш за старото време,
потънало в мене сред купища прах?
Недей го събужда, то кротко си дреме
и само заспало живее без страх.
Обречен да търсиш, в нощта се изгуби ...

Аз си имам зайче. То е най-сладкото и мило зайче на света. Понякога се държа много лошо с мойто зайче, но обикновено се стремя да не го правя, защото то ми е по-безценно от което и да е друго живо същество на този свят. Изумителното нещо на мойто зайче е, че дори и да се държа лошо с него, то все па ...

От този ден аз си имам -
нова мелодия.
И трябва бързо да свикна -
нова хармония.
И здрач утринен тихо ...

В твоя дом пия най-хубавото кафе
приготвено от теб.
С удоволствие гледам
как пръстите ти играят
по клавиатурата на компютъра. ...

Тялото
Измамените мисли
Залези и изгреви
Отливи и приливи
Разлики и... ...

Приятелю, утехата ми земна
е майка ти да чуя, да поплачем...
Твойта липса е жестока бездна.
Душата ми превърна се във свлачище.
Явяваш се в съня ми все усмихнат, ...

Безвъзвратен живот.
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир... ...

ОТЧАЯНИЕ
Ще откънти и тази болка
върху ствола на съдбата.
И може би отново
с игриво вдъхновение ...

ГРЪМ
Светкавица в мрака потъна,
небето отворено зее.
Отдолу трева ни препъна,
поиска да легнем на нея. ...

Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...

Ако отново ще тъгуваш,
знай - не си интересна!
Не се опитвай да ме целуваш -
целувката ти е пресна!
Ако с друг нейде лудуваш ...

Есенно поглеждаш ме, отсъстващо,
мъгли в очите ти се стелят влажно.
При мен ли мислиш да зимуваш,
или огнище ново тайно си градиш?
Не ме събуждай - аман от реалност, ...

Навън е светла, зимна нощ.
Вървим по падналия сняг.
Вървим към края
на една вълшебна приказка.
Виновни няма между нас. ...

Хващам за ръка дъжда,
ще бъда с него, докато бездната на Ада се отвори,
докато огъня обгърне ме напълно
и изгрева не ме спаси...
Оставам в тази тъмнина, ...

Не знам кой лист хартия вече изгарям,
в чувствена откровеност пак се отдавам...
Изброих ги всички,
а болката все още не е минала и две срички...
Азбуката е голяма, ...

В полумрак
В полумрака, там стоиш,
Сам, изгубен в нощта,
мъката да споделиш,
с показалата се луна! ...

От ъгъла на тъмна стая
вдъхвам ухая на мечтите
някога мечтани, и гледам
подир сенките на спомени
някога живяни, докато ...

Нося спомена, който ми дари...
Нося твоята снимка дори...
Гледам в очите ти - кристални извори,
а на бузата сълза гори.
Плачеш, най-вероятно за друга, ...

Не ми припомняй...
Не ми припомняй как сме обичали,
сега... когато вече има друг.
Не искам закъснялото "Благодаря ти",
за теб към мене вече няма път. ...

Честито, мое мило момче.
Честито, моя тъжна любов.
Честито за живота ти нов.
Нека щастие и вино за тебе тече.
Честит ден рожден, моя рана. ...

Какво ли трябва да ми поднесе живота,
за да ставам по-силна от преди?
Колко ли сълзи трябва да пролея,
за да се намеря в изгубените дни?
Живота бе ми като песен, ...

Премерено
Време не измервай с време,
а с любов и самота,
бреме не сравнявай с бреме,
а със сила в немощта! ...

Вятърът скръбно вее навън
и мълвата безмълвно разнася.
Сълзите се стичат - сухи, сякаш насън…
смут в душата се нанася.
Не! Това не е поредният мрачен стих, ...

Звезди изгряват в небето,
двама влюбени вървят,
лунната пътека ги огрява,
прегърнати в тъмното - мълчат.
В душите липсва мисъл за измяна, ...

ПРОМЕНИ СЕ
Двуличие е твоето име,
безразличие е твоят девиз.
Показваш злобата си и лете, и зиме,
от любовта ти са останали само трохи, ...

Ти, Слънце мое,
ме събуди с галещи лъчи върху лицето ми!
Ти дните мои озаряваш
и с нежната си топлина
докосваш пръстите ми, ...

Стая. Портрет на стената.
Лик, за мен непознат.
Тяло. Във него душата
на сърцето ми прави преврат.
Стая. Прозорците кървави. ...

Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...

Пожелах си аз любов -
ти се появи,
сякаш със златния си обков
тя ме плени.
Оцвети света ми зима ...

На никой не му пука за мен,
а аз съм във все същият плен.
Самотата обсебила ме е, горката
и единствена спътница ми е сълзата.
Все тъй самотно е моето сърце... ...

Здравей, ти, моя единствена любов
Лирика
Здравей, ти, моя любов, единствена...
Ето, всяко утро с усмивки и с топли лъчи,
нашето слънце стопля нашите сърца... ...

Залези над реката
Залезът
на моето детство...
Палави слънчеви лъчи
и танцуващи пеперуди; ...

Всички пътища водят към теб,
всяка мисъл при теб пак ме връща,
всеки спомен е тъй осезаемо жив
и наситен със твойто присъствие.
Всяко кътче в душата ми ти завладя, ...

В разкоша па леглото,
в едно полусъбличане,
отчаяно, сиротно
си търсят те "Обичам те".
И май са го намерили ...

Онемях от несгоди.
Очите ми потъмняха от облаци.
Прозрачна се чувствам отдава...
Просто енергия... някаква!?
Привикнах към хора пробуждащи ...