Животът ми се счупи като чаша...
разля по пода спомени и дати.
Едни добри, а повечето лоши,
хора близки и точно толкоз непознати.
Парчетата редя като на пъзел, ...

Breakink Benjamin-Forever
Do you know that I could never leave you?
And you know I could never beat you?
And if I,if I could never find you never mind you,
I would not forget you. ...

Помня вечери такива,
тичах боса из дъжда...
И щастлива бях, щастлива,
не усещах аз студа.
* * * ...

Korn - Did My Time
Realized I can never win
Sometimes feel like I have failed
Inside where do I begin?
My mind is laughing at me ...

Не беше нейният копнеж,
а само лек пълнеж на самотата и...
Не беше нейната любов,
по тъмното се срещаха телата им...
Не беше нейната съдба, ...

За теб аз живея,уви, как така -
заради теб се смея,
ти изпълваш ми душата и сърцето,
ако аз за теб съм луната,
ти за мен си слънцето. ...

Различни думи за различни хора.
Радост от очаквана умора.
Хаотични мисли. Подреждаш ги и пак
търсиш отговори, търсиш знак.
Съдбата задава въпроси. ...

Разбрах какво е да обичаш вятър -
със северния да си във любовен бой
Парче небе да криеш във главата
и да не намираш в себе си покой.
А после стана тъмно, ...

Понякога се изтощавам,
без в това да има смисъл.
Хората не заслужават
воплите на послеписа.
Понякога очите молят ...

Монолог на омъжената колежка
Настъпи моят звезден миг,
омъжена съм вече аз.
Сияе светлият ми лик -
социално съм в по-горен клас. ...

Много от тази земя ще получиш
и много от себе си ще дадеш.
Ще искаш да бъдеш себе си
и ще си построиш собствена килия.
Имаш право ...

Какво е никога? Не е ли просто утре,
което някои ден ще дойде на земята.
Не е ли просто ехото навън и вътре
или дъга, посята сред цветятя?
Какво е никога? Не е ли гръм в полето, ...

Звезден дъжд
над нас се сипе...
В полунощ небето е жарава.
Вятърът е щедър
и ни разсъблича, ...

Отмина всичко, както казват всички,
времето лекува без умора,
когато радостта се сблъсква с болка,
отварят се врати без ключ и дърпане на брава.
И влизаш в стая, пълна със страх, ...

Ездата
На чувствата ми волния ездач,
забиваше със ярост стремената
и галопираше през пурпурния здрач
в нестихващата лудост на телата... ...

Като струна затрептяла, но в ръцете на майстор, а в твоите нозе,
като четка заиграла, но не на бяло платно, а в твоето сърце.
Като в огледало си загледан, но не на стената, а в моите очи,
като амфора подсладена, но не с бонбони, а с примирени сълзи.
Като цвете, търсещо светлината, но не на слънцето, ...

Случайна среща... Глупаво мълчим -
в очите не се гледаме даже...
Истината знаем я - уви,
ние няма какво да си кажем!
Лентата връщам с година назад - ...

Безумецо, поспри се!
В моя свят върни се!
Ако трябва в Ада ще горя,
но да си тръгнеш не ще позволя!
Искам да съм с теб ...

Обичам допира и аромата ти,
да те усещам с всяка фибра,
да съм преливаща от страсти,
да те копнея и от теб да вдишвам.
Обичам топлият ти смях в очите, ...

Оглеждам се в твоите очи.
Не те познавам, не ме познаваш.
Огледало са нашите души,
отразяват болката и без словата.
Раздаваме по късче от душата си. ...

Пътувам към теб,
към пълнота
на притежанието...
изнемогвам от възторг,
а между това - ...

Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля, ...

Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...

Дали ще бъдем звук или нечие ехо,
зависи от нас - от теб и мен, от човека!
Жив е духът ни, останалото е тлен,
без нас ще настъпи всеки нов ден!
И пролетта ще идва след зимата, ...

Гларуси прелитат като падащи звезди.
Стрелкат се, препускат,
бележат сбъднати мечти.
Сол донася вятърът до мен.
С нежен полъх - ...

... И зимата се пръква. Като счупване на орех. И пее за болезненост в замръзналите корени на времето. А на мен жадно ми е за молитви... Мразя да ме съжаляват - изкуственият пламък прогаря до основи, а не носи изцеление... Липсва ми оная пурпурна божествена енергия на прилива, пратен ми от залеза. И ...

Разпръсква вятърът листа,
нежно се понася над полето,
приседнал в скута на върба,
с надежда вдига взор в небето,
а то с тъга очи затваря , ...

Да останат, искам, някъде далече -
като картини покрай профучаващ влак,
приетите на гости в хола на сърцето,
прекрачили през прага му със кален крак.
Навън да блъсна рязко всичките прозорци, ...

СПОМЕН
Споменът за теб ме топли,
усещам ритъма на твоето сърце,
вдъхвам аромата ти
и още чувствам ...

От някъде долитна бяла птица
и кацна върху топлата ти длан.
Погледна те с мънистени зеници
и песен непозната ти запя.
Седиш замаян, гледаш и не вярваш - ...

Трябвало е да бъдем
безкрайно щастливи,
само защото е било тогава,
а не сега.
Мразя и нощите, и дните, ...

Разпръсвам се в мрака хаотично
като кървавочервена мъглявина,
отвява ме вятърът и прозаично
ме понася към непознатото в нощта.
Снишава ме, докосвам земята с пръсти. ...

Овъглиха се очите ми от взиране
по пепелта на минали желания.
Остави ме без дъх - без място за умиране
едно-едничко първо и последно твое обещание:
Да върнеш времето в ръцете ми... ...