Затворен кръг
Търчим насам-натам,
един нещастен, друг доволен
и въртим се в кръг голям,
а кръгът е затворен. ...

Потиска ме небето,
стиснато.
Дори на нищо не ухае.
Едно небе, човече, трябва
да бъде синьо, ...

Както винаги казваш, аз те разбирам
и до теб идвам първи при беди.
Намирам те в безпорядък, намирам,
и утешавам твоите болки, нали?
Не ми трябва дори награда, ...

Портокалово-кокосовият вкус на пясък
в среднощния залязал плаж се влива,
олюлява се с вълните и във лунен блясък
ласки, страст по себе си разлива...
Ананасовият хладен вятър ...

Началото е най-трудно, нали?
За изкуството и хората ставаше дума, нали? За кое изкуство, кои хора?
Има ли изкуство и хората оценяват ли го!? И дали масовото "изкуство" не е вече просто един инструмент (тук е момента да вметна, че не съм почитател на "теория на конспирациите") за промиване на мозъци. ...

Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се, ...

Майко
Майко, за тебе много се затъжих.
За тебе докато мисля, все сълзите ми не спираха да капят.
Без твоето присъствие полудявам.
Ти беше за мене истинската любов... ...

Стойности
Посветено на едно момиче,
което много обичах...
То също ме обичаше -
със силата на Невъзможната любов... ...

страхът отново ме обзема
той лашка ме насам натам
не иска той да се съвзема
той иска да остана сам
тогава ще съм негов пленник ...

Отражения 50
Мълчанието на събеседника е по-тягостно от самотата.
Георги Гълъбов

Капчица
и малката капка надолу полетя.
Тя току-що беше родена
и не знаеше защо е сътворена.
Всичко за нея беше опасно и страшно, ...

Имах аз желание със мен да бъдеш ти,
но след толкова страдания и безброй сълзи
разбрах, че животът ми без теб е невъзможен
и пътя свой последвах, от съдбата ми наложен.
Сега във тишината някак чувствам се самотен, ...

Устните - розови, ябълков цвят.
А очите й сини - дълбоки, безкрайни.
Косите са руси, пълни със спомени.
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг.
А усмивката й - толкова искрена. ...

Облачно небе разпъва ризи,
задъждели зеници -
оглушали спомени
неслучени.
Белег избелял, ...

Тичам по улици прашни,
бродя по чукари обрасли.
Плодовете горски са моят обяд,
а изворите бистри желания прохлад.
Падат първите листа, ...

Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...

Нечии незначителни проблеми, закачки, усмивки и мили очи!!!
Чудно!? Как за някой животът е лесен, а за други е само сълзи!!!
За миг да помисля, че може би всичко ще се подреди и след това идват беди...
Всеки следващ ден е все по-гаден и тъжен, отново изпълнен с мъка и болка...
Назад да погледна - не ...

Моля, преди да започнете да четете стиха(или Нещото), пуснете си песента... http://vbox7.com/play:248162f1
Прочетете ме бавно...
Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя... ...

Ръководно
на брашънце уж ги меля,
но те към Небе са поели -
всички волни щурци, оцелели
в студа под бялата ми ...

И вратата,
стаята,
диванът.
Познато ми е всичко.
Тишина, сгушена ...

Прощавайте, спомени - чиста роса,
вървете, изгубени с времето...
И оставете ме - плачеща бяла бреза,
познала на дните си бремето.
И оставете ме - черна топола в нощта, ...

Омразата е в целия ни свят -
понякога съвсем необозрима.
Често тя ни връща все назад,
без дори да знаем, че я има.
Омразата за нас копае ров ...

1. Морето тъмносиньо - развълнувано
приема нежно моята душа,
говори й със думи ласкави
за бъдещето,
и неуморно милва всяка бликнала сълза... ...

Здравей, Самота,
очаквах те...
Как си? Как пътува?
Шумни ли бяха тълпите,
дали им се полюбува? ...

Ангелите с белите престилки
В кошмар оказах се във миг,
кошмар, тъй тежък и реален.
В сърцето болка се роди,
а пламъкът в очите в сълзи бе удавен. ...

Грешница, суетна,
нищо в мен не трепна.
Вървя и вярвам -
ще успея,
безмълвно ще се смея. ...

Юлски вятър във косите
е сплел корона от къдрици,
ярко слънце във очите
е запалило звездици.
Любов е спряла на лицето ...

И тази нощ ли искаш да не спя,
та ми пращаш мисли и тревоги.
Да обсебят моята душа
и да изплуват спомени и болки.
Да се измъчвам цяла нощ сама ...

Целият ден беше мрачен. Облаците се събираха малко по малко, мрачните им лица изпълваха цялото небе, докато накрая закриха и слънцето. Заваля дъжд. Отначало само ръмеше, но постепенно дъждът се засили. Докъдето стигаше взорът, всичко беше сиво, тъмно... Цялата тази тъга идваше от небето. То плачеше, ...

Не ми помагай, мила моя майко,
със болката била съм все сама.
Не ме изстрадвай, зная, ще е жалко,
в живота имаш друга дъщеря.
Не бях добрата! Няма и да бъда, ...

В нощта, когато сред искрите,
сред свещи и кристален звън,
блестят от виното очите
и по-красиво е от сън,
когато в своя бяг стрелките ...

"Време"
Силна тъга е сковала ръцете ми
в молитва за утрини сплетени
скрили сърцето ми в шепите
прашни от дългото чакане ...

Тя бе в червено.
Тя бе в червено,
леко тъжна.
Красива и в самотната си същност
изящна ...

> След студени мълчания и раняващи думи,
>
> някак времето вярно, че всичко лекува.
>
> И отново проблясват слънца помежду ни, ...

Стрелките се разминаха виновни
и времето за миг в тях се спря,
ехтят стъпки на спомени бездомни,
покаях се... а искам да крещя.
Раздирам с пръсти звездния манеж, ...

Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче ...

Рози червени
любовта не доказват
ако я няма.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...

Спомням си мига, когато
мечтаех по пътя да те зърна.
Спомням си сънища, в които
можех с ръце да те обгърна.
Спомням си, а ти не помниш - ...