Не виждам в човека
„...Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и,
като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита:
вижда ли нещо...
Той като погледна нагоре, каза: ...

като ти влиза кофти образа
смени нивото, копеле
има толкова избор по ъглите
не чакай да получиш затъмнение
просветление изумление ...

Е какво, Капитане, потъна ли?
Сред зловонни води се разлагаш.
В миг се вкопчваш във калното дъно
за последно, фатално залагане:
да се давиш сред облаци мътни ...

Написано по повод "високите" заплати в бюджетната сфера.
Имам си един колега,
с ранг висок, ДИРЕКТОР май,
със заплата... много лева (500!).
Той за сметки веч нехай. ...

Аз съм малко дива, непокорна,
но и много отговорна.
Перфекционистка съм
и обичам да изпипвам докрай нещата.
Мразя лицемери, ...

В тъмна нощ,
непрогледен мрак,
в пустош, където
не е стъпвал човешки крак,
сред гъсти шуми, ...

Утихва полето в миг опустяло,
и ширва се смуглият здрач,
отлъчено пее агънце бяло
и в розови тонове плете небесен тъкач.
А някъде там, сред поляните дъхави, ...

По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...
Очите ми тънат ...

По вина на shumkd (Кадир Демир)
Чаша чай...
Миг без край
в своя рай
ми създай. ...

Сок от Вишна
В сладкарничка малка поседнахме двама
с усмивка, един срещу друг,
погледна ме, ето, искрицата пламна
и огънят вече е друг. ...

Сам или с още двама-трима поети,
в ситната плява на мрака,
редим пируети.
С думи, като с павета,
без думи, с езици като гюлета. ...

Стоя на тази сцена, с вдигнато чело -
едното честно име ми остава.
На поражения привикнах. И какво, като
премерени очи, възпитано ме зашлевяват?
След всеки опит, съм едно мълчание - ...

"Защо клоунът винаги е тъжен? Може би, защото знае цената на истинското щастие..." Спомням си един откъс от един радакцион на едно списание. Човекът, който го беше написъл, се казва Деян Димитров - за мен е един наистина голям българин, човек, който наистина знае как се пише и който след всеки реадк ...

По дяволите... как боли... как боли, когато искаш истинското и получаваш блуждаещо чувство на обич... как боли, когато разкъсваш ума си да помогнеш на себе си и търсиш начини да не умреш... но умираш... умираш и всичко свършва... Разбираш, че си ненужен... разбираш, че нямаш никого... разбираш, че с ...

Едно желание в мен расте -
да бъда пак във твоите ръце.
Една целувка само стига,
за да се почувствам аз щастлива.
Не знаеш колко страст във нас гори. ...

Дъжд
Дъжд заваля... внезапно... силно...
И всички цветове отми край мен...
И вече тук навсякъде е сиво–
и в тъмна нощ, в уж светъл ден... ...

Дълго, дълго,
тежко, тежко,
най-тежкото нося.
А пък... колко ми е душата.
Още, още, ...

Искам я до мен,
да гледам нейните очи.
Искам я до мен,
всеки път, когато спи.
Искам я до мен, ...

Ти си Вселената
на Е.
Събудих се... Ти ме целуваше...
И скри се в сърцето ми времето.
Не зная туй колко му струваше... ...

По стълбите на скърцащата ми душа,
изкачвам се... смълчано изтъкана,
отблъсквам непознати сетива,
дали греша ... или избегнах рана.
На перилата нежно се опирам, ...

Подольские курсанты
Вятърът свири по плаца...
- 24-та батарея...
... Стани-и-и!
Като мъртъвци от гробове ...

Детинското в мен
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...

Птиците умират сами...
Има една легенда, за една птичка, която умира веднага след песента си... И в своята песен тази птичка е съвършена, ненадмината... тя дава всичко от себе си... дори и живота, само и единствено в името на неповторимата песен, вълшебна... А нашата песен, песента на живота ни... н ...

Как да повярваш в Чудото?
Толкова е студено.
На живота ветрилото
мъртви змейове рони.
Само сънища-свещици ...

Хората казват: "Вслушай се в сърцето си преди да кажеш сбогом..." Това бе моята грешка и сега си плащам. Ако бях чула как силно тупти още за тебе, сега щях да съм щастлива, а не да роня сълзи и иронично да се смея от ярост и от болка. Една погрешна стъпка и всичко се срива, един миг, момент, в който ...

Мразя те. Наистина те мразя.
Мразя погледа, играещ си със мен.
Мразя устните ти. Пръстите ти мразя.
Мразя да те няма в моя ден.
Мразя утрото, което ме прегръща ...

Какво ли ще стане, ако ей така неочаквано в живота ти нахлуе някой? Но не просто някой, а човек, който познаваш отдавна. Ще попитате тогава как той ще нахлува? Ами малко е трудно за обяснение наистина, но всъщност, ако е стоял достатъчно далеч от теб и в един момент навлезе в твоето съзнание и душа ...

Беше почти обяд. Антон отвори бавно и мързеливо зелените си очи. Прокара пръстите си през дългата, отдавна неподстригвана коса. Стана бавно, движението му беше изпълнено с ненавист и ленивост. Антон се изправи на крака, зави му се свят, но това не му попречи да излезе от стаята си. Отиде в банята, в ...

Свърших, беше ми приятно,
топъл допир по сетивата...
издигащ ме до невероятно
харизматично място в душата.
* ...

>>>> закичило в косите
>>>> морска пяна стръкче
>>>> усмихнато
>>>> на хиляди лунички
>>>> със пясък между ...