Чувствено
Нямам чувство за изкуство -
натуралното ме кефи,
а изкуственото чувство
е кат напъни в кенефи! ...

Ето ме тук в този късен час, не ме отпращай,
чуй мойта изповед, не ме гони, само това искам,
аз бях човекът, който се бореше със всичко и всички,
аз бях този, който не се предаваше и вярваше.
Аз бях мечтателят, мечтаех за невъзможните неща, ...

На три поглеждам зад гърба си -
последна цифра с остър ръб.
Дали прецаках се? Ега си!
Не може да съм толкоз тъп.
Измина половин минута, ...

Пада нощта!
Окъпана съм от звезден дъжд.
Протягам ръка!
Напипвам те!
Не си до мен както обикновено, ...

Видях във парка старец със старица,
държащи се любовно за ръце.
Дали все още много се обичат?
Въпросът ежедневието взе…
Дали скандал е нямал помежду им?... ...

I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи ...

И как ми се иска отново да се влюбя...
Отново да не мисля за нищо друго ,освен за него...
Отново да мечтая как ще бъдем заедно до края да дните си...
Отново да потрепвам при всяка среща с него или всяко негово позвъняване...
Искам да летя из облаците... ...

Кажи ми, Господи!...
"Роден си, човече, за да губиш,
за да гинеш, да се надяваш,
да се страхуваш, да тревожиш
и другите и себе си, да се боиш ...

В излишните тръпки
си влагах тревогата,
по чуждите стъпки поемах
и дишах на прахта им отровата.
Безличните желах да поправя, ...

Бягаш, но и да се върнеш,
пак ще е студено, непрогледно...
Но аз жадувам пак да ме прегърнеш
и да ме обичаш за последно...
24.04.2000г. ...

Ще пиша
красиво,
щастливо,
слънчево
за тебе, ...

Времето угасва, а стрелките се въртят,
животът се приближава до края на своя път,
но знам, че всичко ще започне отначало -
на място, където времето е спряло...
(след края идва началото)

Нощ... насън бях в четвъртия свят на гости на Ръмжачът, имах нужда от урок.
Техниката ми започна да се подобрява чувствително, но още ми липсва нещо - все пак нямам инстинктите на роден див звяр. Трябва да стигна до тях откъм цивилизованото ми потекло.
Ръмжачът казва, че прекалено много се замислям ...

Ти не съсипвай мига
застъпи се за него
зароби се докрая
и пияно се скитай
подслони го под стряха ...

Забравил си,
че дъга само след дъжд блести,
забравил си
на приятелството колко много се държи,
забравил си, ...

Идваш да ме молиш пред дома ми,
пак малко нежност просиш си,
аз пускам те да влезеш в съня ми,
но нали жена си имаш ти?
Обичаш я безкрайно много, ...

Как боли от тези долни лъжи,
боли сърцето ми, което ти обезличи.
В любовта ни нищо ли не намери?
Обичам те и винаги ще те обичам, разбери!
Скърбя за миналите дни, ...

Защо се случи с мен така?
Ти остави ме небрежно в нощта,
а аз сега стоя
и не ще те забравя
дори когато съм с друга. ...

* * *
Дъски сковани в портата изгнила,
порутен камънак сред сухи тръни,
пътеката в тревата се е свила
с засъхналите стъпки от... налъми. ...

Кръстопът и обич разпиляна.
Познати думи и мълчание.
А после лутане и обичта - събрана,
очакваща потърсено признание.
Очакваща във себе си да срещне ...

Болка е...
Болка.
Поредната рана!
Сърцето ми вече изтича...
Рана до рана... ...

Исках си самотата.
И си я извоювах.
Сега си я гледам... с любов.
Очите ми - по вятъра листи
и хвърковати - мислите. ...

Обещай ми!
Аз искам влюбена да бъда
и да ме обичаш все така
с нестихваща обич луда
да изгаряш моята снага. ...

Тръгнах от хаоса със торба и със прът,
за да пребродя календара на всесилното време.
Срещнах хора, богове и герои по трънливия път.
Всеки от тях натоварен от своето бреме.
Бях помощник при Хефест - бога-ковач. ...

Не, не искам да пораствам -
още вярвам в приказни герои...
И не искам аз да разрушавам
крехкостта на своите устои.
Не, не искам да узнавам, ...

>>>> Понякога се скривам
>>>> в есента си.
>>>> Когато се рони
>>>> седефът в косите.
>>>> И усмивките съхнат. ...

Забравила рождения ти ден,
виновно аз сега към теб вървя.
Залисана в живота ежедневен,
пропуснах даже да те поздравя...
Не зная и какво да ти даря, ...

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази история, макар и леко преувеличена, е създадена по действителен случай, но всички лица, задници и жестоки безсърдечни диктатори са измислени и приликите са случайни.
В неделя отидох да видя приятелите си във Влага Бест. Имах рожден ден, бях купил бонбони, кола, сладки и голяма торта. ...

Луната. Старата ми шапка
стърчи нагоре. И накриво.
Откакто никого не чакам
небето има вкус на никой.
По улиците булевардно ...

Тя, голямата - изплака
пред празнотата на онемелия въздух
и изпълни с уморени вопли
нарезите на сърцето.
Тя, голямата, замря тихо - ...

Подритнах без да искам камъче.
И после на сърце ми заприлича.
Прибрах го в джоба си, на топло.
А нейде може би едно сърце
само се лута, съдба го разпилява, ...

Тихо е. Навънка пее славей -
с глас е дивен и омаен.
Заспал е малкият градец -
не чува славния певец.
Кажи ми: Защо в нощта ...

Картината е черна графика.
Боите цветни свършиха отдавна.
Душата ми - затисната от сенки,
зениците ми - копие на мрака.
За розовите сънища във сиво ...

Тя е най-остарелият плащ
на стената ти.
И те вдишва,
когато си сънен.
Тихо гали ...

Да живеем сами ние не желаем
Да сме далеч един от друг ние не можем
Да се намерим ние двамата изгубени влюбени
Да си докоснем душите изгубени
Дано да те срещна тази вечер в мечтите си ...

Път без посока.
Не тръгвам за никъде.
Спи калинката...
Заспаха дните.
Нощите предат мечти ...

Дойде внезапно. Без покана,
разпръсквайки мрака от спомени.
Целуваш устните, от мълчание отровени.
Странно, но сякаш така лекуваш
душевната ми рана. ...

Посветено на мъката на всички родители, чиито деца са безследно изчезнали. С огромна надежда Човечеството да се опомни!...
Една отронена сълза...в изгнание...
...пореден полет във Небето...
Един баща, повяхнал от страдание,
в очите - мъката, избола кадифето... ...