Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Безкрайно 🇧🇬
безкраен звук от тракащо желязо...
Равен...
и набиващ се във сънищата ми...
Безкрайно хладна гара... ...
21st Sentury digital boy 🇧🇬
облян от светлината на монитора.
Тя е прекрасна!
Не можеш да и се наситиш.
Твоята богиня ти се усмихва ...
Жена, а не съпруга! 🇧🇬
да бъда друга,
да съм истинска,
смирена и добра.
Да се отърся, ...
Рисунка на вечността 🇧🇬
В Рая търсена материя...
В сняг стопявана негазена...
В поглед тъжно безвъзвратен...
В багра разноцветна на душата... ...
Ако ме няма! 🇧🇬
ти не тъжи, моя голяма любов!
Обещавам, пак ще оставаме двама,
винаги в тишината ще чуваш моя зов!
През лятото ще бъда жарко слънце, ...
Прокълната 🇧🇬
Господи, защо ме прокълна,
да бъда с него аз на таз земя
и да не мога да го имам?...
Защо сърцето ми тогава спря, ...
Тъгата, виното и още нещо 🇧🇬
Заблуда е, че пиянството носи утеха. Когато падат задръжките, когато забравим етиката и престанем да слушаме разума си, махаме и усмихната маска. Нямаш сили вече да изкривяваш лицето си в усмивка, когато в сърцето ти е тъжно.
Винаги съм мислела, че очите отразяват сърцето. ...
Ти моята любов ли си?! 🇧🇬
Ще успея ли?!
Ще ме намериш ли?!
Ще ме дочакаш ли?!
Така е пусто в мен, ...
Хайде да сме честни 🇧🇬
Винаги сме честни пред себе си. Каквото и да говорим, каквото и да правим пред другите... дори пред приятелите. Когато чувстваме, че изчерпваме силите си, се обръщаме към самотата. Тя винаги е безпощадно честна. Нейната тъга може да има пречистващ потенциал, а той да бъде основа ...
акростих 🇧🇬
И винаги ще нося теб в сърцето.
Когато някой ден си идеш, да знаеш, че ще си останеш тук.
Оставаш ти завинаги в сърцето.
Любовта си дадох ти, недей забравя. ...
А-А-А 🇧🇬
не си ли я виждал някъде
раздавала чудеса казват
правела света изключително добър
да се включа ...
Представата за обич ми е жалка. 🇧🇬
Колко още да ти дам?!
Във шепите
случайно ми хартиса
душа на прах в светен тамян. ...
Небето 🇧🇬
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер ...
Небесни същества - 1/2 🇧🇬
(1-ва част)
Макс застава пред вратата и вдига обутия си в черна кожена ръкавица юмрук. Понечва да замахне, но се спира на милиметри от дървената порта. През порцелановото му лице преминава арогантна усмивка. Всъщност всичките му усмивки са арогантни, но искрени. Това може да му се п ...
Изживяна мечта 🇧🇬
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...