Смениха същността ти с „безразличие“
и силуетът ти е излиняла фреска.
В пунктирите на бившето обичане,
е всичко друго, само не и „обич“ днеска.
И празен ти е храмът чак до хребета, ...

Едно сърце остана без живот,
една любов отиде си без жалост,
един свят и всичко, което ми беше ти,
ще останат в сърцето ми да догарят като пламък.
За последно аз на този плаж стоя ...

Съдбата ни срещна.
Аз повече нищо не искам.
Със теб
изживявам любов,
по-прекрасна от сън. ...

Ти пак си тук
и вглеждам се в очите ти прекрасни.
Потъвам в тях и галят ме те нежно.
Даряват ми те топлина, копнеж и радост.
Срамежливо свеждаш ти ресници ...

Синьо -
морска пепел в шепа бяла.
Дивно -
влажен шепот в мисъл вяла.
Капки нежна синева. ...

От тез четиризначни таблици,
излезнАха ми брадавици,
бял кахър мий таз Математика,
създава ми само проблематика!
Кой е този Питагор? Кой е този Ойлер? ...

Тъма смело прегръща
света ми безкраен,
с главата надолу обръща
моя живот потаен.
Океан от сълзи ...

Когато думата боли,
когато странен е светът.
Тогава ти се помоли
да чуеш как нежен и е гласът.
Винаги ще има утре, ...

I wont forget you
Late at night I close my eyes
And think how things coulda been
And when I look back
I remember some words you had said to me ...

Come Back
by Pearl Jam
If I keep holding out
Will the light shine through
Under this broken roof ...

В търсене на плачещата истина,
на сигурност, на топлещи слова,
забравихме за нашата мечта,
подмамени от хризантемни листи.
И поискахме сърцата да са чисти, ...

Нищо чудно
Време странно бе навън… Ни тъмно, ни светло.
На детската площадка - деца безброй,
тичат и играят без да мислят за добро и зло.
Всяко иска просто да бъде то герой. ...

Аз имам безкрайно желание
след теб по тъмно да тръгна,
да те приютя до топло дихание
и дълбоко в душата да бръкна.
Да извадя наяве мислите, ...

Очите... са прозорец,
докосван и отварян,
просветващ полунощно,
пробуждащ се в зората,
от мигове прииждащ, ...

Когато нещо ти липсва...
когато липсата те разяжда...
Най-ужасно е... да не знаеш
какво е липсващото нещо...

ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...

Огнени целувки в мрака крещят.
Заострени огнища ме усещат.
Дъх на мрака, но галещи очи за мен.
Крясъци от отвъдното...
Спяща съм в миналото. ...

И няма кой
И няма как
Сами сме в този мрак
А сърцето океан е
Раздирано от хиляди мечти ...

Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...

В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...

Наказа ме Съдбата със Любов...
За всичките любови пропиляни...
Заряза ме без шанс за послеслов,
след всичките Кивоти проиграни...
А точно днес най-после я открих... ...

Човекът, без отдих, небе си избира:
крилата скъсява, във джоба го свива,
отпуска му подгъв, износва, дресира,
досипва му блясък, добавя - изтрива.
Препъва се в него и равно го прави, ...

Вдъхновено от разказите "Ало, мамо" на Светлана Лажова (svetlanal) и "Ще си сменя жената" на Христо Костов (Романтик)
Алоу! Зетко! Ти ли си? Да, чувам те, зетко, познах те, ама пак да питам, грешка да не стане. Че то тия, телефонните, зетко, са най-страшните. Откъде знам ли? Ами от опит го знам, зет ...