Луната слънцето поглъща,
светът лениво в сенки се превръща,
с тъмен плащ нощта деня обгръща,
облакът със звезден дъжд отвръща,
мечта, една и съща, в реалност се обръща ...

Защо ли чух гласа ти?
Защо ли на монитора
е твоята снимка?
Защо сърцето ми към
теб ме тегли? ...

Въпросът, на който трябва да си отговорим преди да разберем какво е любовта, е: "Съществува ли тя?"
Отговорът може да бъде даден само от човек, който я е изпитал. Според мен тя е магия, която идва изневиделица. Кара те да се замислиш над малките неща от живота. Любовта обхваща дори най-незабележимот ...

Край
Небето се сниши,
застана толкоз ниско,
че вдигнеш ли ръце,
ще го докоснеш, ако искаш. ...

Човекът е силен, когато се бори
със зъби и нокти
за своята слава и чест
във живота суров.
Слаб е човекът, когато ...

Страхувам се, страхувам се, страхувам се!
Това е толкова необичайно.
Страхувам се от Вас, от празнодумите,
страхувам се от себе си и другите,
страхувам се да не загубя Вас - ...

Твойто лице аз във шепи държа,
с устни щастливи от него отпивам
жива вода - благослов за мъжа -
смисъл забравен в живота откривам.
Да не пророня и капка боя се, ...

Реалности
Сънувах,
че сънувам
как летя...
Когато ...

Фалш до зелено...
Измъчвай ме - повече даже!...
Не ме обичай - така ми харесва!...
Мъчи ме, а аз ще покажа,
че твоята обич е толкова лесна!... ...

ако кажеш че имаме време
да въртим света на пръста си
да глезим следобедите
да крием кривите огледала
в джобовете си ...

В листенцето от клен,
в тревата, във пръстта,
в усмивката на Юда,
в Христовата сълза,
по устните напукани, ...

БУРЯ
Тъмен облак над земята се надвеси,
силен гръм небето разтресе,
вятър задуха, дъжд заваля,
студ непривичен ме завладя. ...

И без мене ще съмне,
подпрял се на изгрева,
ще събираш от капките жадна роса,
и смачканият фас в тревата
ще бъде моето "сбогом" ...

Едно момиченце пъргаво пристъпва прага,
към магазина тича с звънък смях.
Едно цветче невинно зад гърба си слага
и чак тогава доближава ниския тезгях.
Продавачката му се усмихва нежно, ...

Красиви звезди
по земята кръжат
и в свое пространство
невинни летят.
Огряват до мене ...

Мъгла от пясъка пробожда дните,
на малки късчета от спомени вали,
във кал превръща се целувката в сълзите,
спокойно вятърът отеква и боли.
По устните пътеки малки се чертаят, ...

Последното копче на ризата,
търпението се скъсва с него винаги,
там на кръстопътя на желанието ми,
горчиво като отлежало вино.
Вече си готов за любовта ми, ...

Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни, ...

Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...

blue days, blue skies...
and evenings
...

Пожари
По пътя накацали
Чакат да ги вземе някой
В колата си
Чакат ...

За всички, които харесват електронната музика.
Надявам се да ви допадне.

Прелетните птици се завръщат,
върбите свеждат пак глави.
Пролетни цветя навред ухаят
край езера, гори и планини.
Детски глас навред кънти, ...

„... Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина."
Първа книга - Мойсеева
Малко преди разсъмването в стаята някой се движеше и наоколо премина шепот, което ми подсказваше, че нещо се случва. На първо време не можех да проумея кое е то това, което се случва, но не се и опитвах. Проясняването се получ ...

ЖИВОТЪТ
Животът е лимитирано при раждането ни пространство (във всички измерения), в което се движим към смъртта, блъскайки се в стените му и крещейки "Това не може да бъде!".
Животът продължава дотогава, докато живеем с мечти и свършва тогава, когато започнем да живеем със спомени.
ВЯРАТА
Вярата не ...

Кажи ми "да", когато се събудя
с натежали от сън клепачи...
Кажи ми, че отново слънцето ще видя
и с дъжда отново ще плача.
Кажи ми "да", когато ти се иска да ме видиш, ...

Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...

Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда...
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват, ...

Проклинам финикийското начало,
което като бич и днес виси,
да плащаме за щяло и не щяло.
Всичко да зависи от пари.
В хартийки си измерваме живота, ...

Смисъл
побягна смисъл във грешна посока
и без умисъл се гмурна в море
там среща го блъсна
и смени той посока ...

>>>>> под песъчинки слънце
>>>>> и шепот раковинен
>>>>> на дъното на сака
>>>>> във мидичка царица
>>>>> проблесна ...

Не питам.
И не искам и да знам!...
Не казвай!
Аз не мога да направя нищо!
Нямам нищо вече да ти дам... ...

Сега стоя пред прага на годините
и трябва още една да преброя,
но откакто ги видях - очите ти, любимите,
започнах отначало да броя.
Защото аз родих се във мечтите ти, ...

А грее тъжно пак луната
и пръска блясък и тъга навред.
Светът потънал в лунната позлата,
а все така тягостно скован в кубче лед.
И слънцето изгрява денем - ...