Моето съкровище
Ти си най-прекрасният юлски дъжд,
по-сладък си от златен мед,
съкровище нарекох те веднъж
и съкровище намерих в теб... ...

Изгревът на новия ден
Угасват звезди,
за миг тишина обзема цялата земя,
неусетно идва новият ден
красив и опиянен. ...

Свали грима!
Той не ти е нужен.
Ще покориш света
дори без грим безумен.
Ти маската свали! ...

Всички раняват...
Последният - убива!!!
Тик-так... Тик-так...

Клавишите свирят по мен,
в бяло и черно ме подреждаш мелодична.
В нотите на тъжния рефрен,
ме откриваш нервна и цинична.
След скандал или бяс съм нецензурна. ...

Свикнали сме да гледаме на себе си като връх в еволюционно ниво, като изобретатели без особени грешки, гении, обществени животни. Въпреки това като че ли, колкото и гениални да сме, се водим към собствената си гибел. Но тогава, щом сме толкова гениални, защо продължаваме да действаме срещу самите се ...

Не ми е нужна - вече - ничия възхита.
Поклоните не топлят
никого...
Просто -
като жив човек да премина, ...

Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...

На кубчета отпивам тишината ти,
заседнала във мене като наказание.
Ще си тръгна тихо, ето я вратата,
но, по дяволите, убива ме мълчанието.
Изневерих ти, да! И искаш ли да чуеш ...

Морска сватба
Захвърлено на скалите пусти,
лежеше мъртвото ми тяло.
Целуваха го пясъчните устни
на едно момиче закъсняло. ...

В красивото на утринния бриз
танцуват нежно падащи листата.
В живота си замислен (по каприз)
тръгвам по алеята - мечтател.
Спомням си за теб, за красотата, ...

Детството - най-хубавото цвете
"Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството - най-хубавото цвете." ...

ОЧИТЕ ПРОСЪЛЗЕНИ
( хайку )
Очите просълзени -
топлят сърцето
с нежните си капки.

Иди си, ревност.
Моля те, иди си.
Не съм те канил никога.
Недей
най-светлите ми мисли ...

Защото бях лакома
и повярвах в сиренцето
на неговите обещания,
вратичката -лъжа хлопна
и аз попаднах в капана...

Ти ме взе на кораба
на своята съдба
от брега
на мойта самота.
Стигнахме пристанището ...

Горчива съм ти с вкус на шоколад.
Истините трудно се познават,
кога лицето е опълчено от гняв,
де’ сърцето от лъжите се проваля...
И нагарчам ти, леко, като залеза нощес. ...

Вечността се е изляла върху мен, чакайки пътя, който да поема. Нямам посока, но слушам сърцето си, което ми шепне... чакам телефона да звънне... звънят неподходящите хора. Аз чакам онази любов... липсва... Надеждата се е смотала... а самотата ме е изронила... чувствата ми се бият за власт... жаден с ...

Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...

Целуни ме.
Помниш ли ти нашата милувка,
как изгаря първата целувка?
Aз обичах до полуда и те любех без преструвка,
но нещата се обръщат в странно положение, ...

Просто е.Една сутрин се събудиумрял.И... сложно е.Уж умрял,а все още ме будиш...И разплиташ косите на нощите.И раняваш деня във очите.И докосваш страните ми.Пошло е.... да те сравнявам със птиците..........................А первазът е дървенна стълбите.Все надолу поглеждами тегли ме.... 2-3-4...ще п ...

Защо ли сърцето ми е тъжно,
защо и денят ми е мрачен,
животът е пуст,
небето е сиво,
тъгата е голяма, ...

Домът ми чист и подреден е,
но няма вече топлина
и брачното огнище стана клада,
в която всичко свято изгоря.
Студено ложе - саркофаг на чувства. ...

Имаше награда за залавяне,
аз ще тръгна като всички други,
ще потъна в пътно изпреварване
с мечтите си - родени теменуги.
Те само с ухание ще те докоснат ...

Не съм сигурен дали това е точната категория за текста, който бих искал да публикувам. Това, което ще прочетете по-долу е Предговор към една книга, която така и не издадох и вероятно няма да издам по обективни причини. Надявам се да ви хареса, дори и ако съм сбъркал графата за публикуване.
(ПРЕДГОВО ...

Последвах те.
Не знаех на къде.
Остави ме
сама на сред Нищото.
Изгубих се. ...

Обичаше ме, колкото да помниш
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма, ...

Любимите ми хора ме посрещат,
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.
Опитвам се да скрия празнотата ...

Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам. ...

Жадувам за светлия миг,
в който ще докосна плахо ръцете ти
като първо пролетно кокиче
и ще те целуна тихо,
като утринен пролетен вятър... ...

За мен не си вече красива -
в моите очи те няма днес,
от палава, игрива, закачлива
превърна се в кубче скреж.
Опитах в теб музата си да потърся, ...

посветено е на баща ми
Димитър Кръстанов
Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,
но остана тя да свети вечер над балкона.
Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината, ...