Където няма нужда да мълчим
и всъщност не е нужно да говорим.
Оттам си тръгвам все по-ничия
и въпреки това до болка твоя.
Където е неистов всеки миг ...

Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?
Който пише – често е неразбран ...

Зелените й очи за пореден път отразяваха изгрева на слънцето. Беше красив, както винаги. Поне за нея.
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...

Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли, бърза да стигне за... някъде.
Един псува, друг ...

Тук няма да се опитвам да говоря с езика на логиката за нещо, за което не бива и не може да се говори с този език, защото просто принизява. Върховният акт на анихилация е нещо по-голямо от всяка логика на нещата и езика. В него няма разум в този смисъл, в който сме свикнали да разбираме тази дума, а ...

Преди да заспиш...
Не заключвай!
Искам отново да вляза.
Аз съм Дуенде.
Забрави ли? ...

Тръгваш си
и вещите си ти събра,
но една забрави в ъгъла самотен,
една увяхнала роза,
като моята душа. ...

Как синьо е небето в този час
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...

На вратата чука самотата
и думи красиви пак се затриват
с истини лъжовни.
А той си пак вярва
в илюзиите на свойта самота, ...

Все някой ден ще спра.
Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб на масата, ...

1. Щом почнат да разцъфват теменужките
и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,
спомняй си за нашето свършило приятелство,
не ме забравяй и пази ме в своята душа.
2. Спомни си за наште лудории, ...

Hello, my name is Oliver and I'm going to tell you a story.
It's about a young girl...
She's only fifteen years old and has blonde hair and blue eyes.
She lives with her parents in New Jersey and they love her very much;
And one night she and her friends decided they were going to come to New York C ...

ГАРВАН!
В черна дупка - бяла светлина,
толкова далече сякаш в гроба!
Вместо Ангели красиви,
виждам само грозните лица! ...

Седя навън в мрака и роня тихичко сълзи,
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта! ...

Очите си
в кандилото видях...
И вече съм наясно -
чувствам Бога,
по време на изминатия път ...

Мечтите ни са най-могъщи.
Понякога избират трудни пътища,
а после сътворяват мостове невъзможни.
Мечтите ни са най-човешки.
Те раждат се във ежедневието ни, ...

В отровни устни лек не ще откриеш.
Върви си! Ще ме погубиш!
В замъглено огледало образи вече няма,
от любовта ми към теб само омраза остана.
Спомням си за времето, когато бяхме само аз и ти, ...

Лий Райън - ... какво е лицето ти...
E non arrivi mai
mi domando sempre
quando verrai
ti cerco fra la gente, viaggiando con la mente ...

Не стигам до теб
Далеч си, а светът свиреп
любовта ни силна забранява,
не стигат думите до теб,
вятър безмилостно ги разпилява. ...

Dark blue sea, calling me.
Songs of waves, keep me safe.
Sky's so deep, there's no end
the moon still asleep, the bed of stars for me
How can I see through your eyes my destiny? ...

Наречи ме по име -
нали го помниш още?
Или те е страх? Колко
време ще имаме
до последния грях? ...

"Пиратството ограбва" - сигурно ви е познат този израз.
Пиратството помага на онези, които крадат да се облагодетелстват от готов материал - било песен, стих или филм. Но пиратството ограбва онези, които са автори и това е лошо. Ти да си автор, да си измислил нещо хубаво и накрая някой друг да спече ...

Той държеше ръката ми...
Помоли ме да остана и да му върна любовта.
Знаех, че иска да бъде както преди,
и можех да го направя, но нещо ме спираше...
Когато ме прегръщаше, аз плачех, ...

Те всички ме обичаха. Жестоко.
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно. ...

В душата ми боли и пари...
И сякаш боса стъпвам по жарава...
Обичам те, но ти едва ли
разбираш как душата моя страда...
За нищо аз не те коря ...

Leningrad

В сърцето на една стара грешница
Във сърцето ми гнездо са свили спомени
за любови, музика, лета
през годините като листа отронени
върху пътя, водещ към смъртта. ...

Разкъсващата болка
до мозъка на костите
е началото на
пълната промяна!
Животът е кървяща рана...

Пусто е на този свят без теб,
тъжно е сърцето в мен,
искам да те видя дори за миг,
да усетя твоята ръка,
а не да потъвам в самота. ...

Нека ти разкажа...
Ела, сине Мой, и Ме остави да ти разкажа една истинска история за човека, който търсеше Светлината.
Това било отдавна, в едно малко село в планината. Там имало златни находища и всички хора копаели за злато, вярвайки, че ще бъдат богати един ден.
В началото повечето от тях работел ...

Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...