Запомни ме каквато съм сега.
Чиста и неопетнена,
свободна, непокорна...
Приветливо красива.
Нека бъда вечен спомен. ...

СЪНУВАХ
До днес сама живях.
До мен нямаше друг.
През живота сама вървях,
но се реших и спрях до тук. ...

Присъни ми се Мъртвата река
(приличаше на сватбена одежда).
Потърсих брод, но нямаше следа
(Изгуби се с последната надежда).
Присъни ми се омагьосан път ...

На М.
Безследен спомен от обичане,
засъхващ с обещание по бузите.
Среднощното паническо изтичване.
Догонвам сенките на стара муза. ...

На маскен бал душата ми присъства.
Маскирани съзнания край мене се въртят.
Под маските ехидната усмивка лъсва,
неискрени очи ме стрелват и следят.
Под плътна маска трябва да се скрия. ...

Tarja Turunen - Our Great Divide
Dark blue sea, calling me.
Songs of waves, keep me safe.
Sky's so deep, there's no end
the moon still asleep, the bed of stars for me ...

Посветено на моето село
Едно селце, което сгрява душата.
Едно сърце в друго вплита земята.
Детски спомени валят под небето
и връщат в мен с усмивка детето. ...

Мога да те докосвам с крилете на пеперуда,
но сгрешиш ли -
да издера очите ти.
Мога да те целувам със страстта на огъня,
но нараниш ли ме - ...

Всеки човек е с маска... Много малко хора показват същността си. Смятат, че когато са идеални, всички ще ги обичат. А всъщност това е грешка. Ставаш идеален, понякога смешен, друг път сериозен. Всеки път според ситуацията си различен и никога еднакъв. Маска на безразличие, отговорност... А ти си шем ...

Пресуших си очите от плакане,
изтърках нозете от ходене,
изхабих си езика от сричане
на двете най-топли думи: "Обичам те!"...
Изгорих си душата от скитане ...

Животът ми е приказка една
със феи чудновати и вълшебства,
с джуджета мили и безброй игри,
дотичали от мойто детство.
И боря се със вещици в нощта, ...

АВТОБУС
Днес нарочно реших да пропусна
автобуса задаващ се.
Тази нощ проумяла бях,
че полза от бързане няма. ...

Написано на един дъх през 1969 г., когато след 11 год. се върнах
за пръв път в с. Огоя. Бях само на 16 г.
Родната къща
Ти сгушена стоиш между високите дървета.
Ти, къщичке, в която аз съм се родила, ...

И твоя няма да съм...
както ничия не бях.
Единствено на сън,
без теб умирах.
И твоя ще съм. ...

Тишина, тъмнина, самота,
някъде, някак си,
без грижи, без хора,
просто идва и отива си.
Любов, страст, огън, ...

Портокалова магия ли съм?
Необелена. С грапавини от свян.
От слънчев лъч премерена -
някъде около килограм.
Със захар, мед или стафиди? ...

Не можеш да ме опознаеш ти, нали?
За теб съм всеки ден различна -
днес мога като сянка да съм аз,
а утре като слънце да сияя.
Днес мога силно и да те обичам, ...

Фигури, направени от вятър,
в стихията замръзнали сами,
като декори на един театър...
Титани, през времето дошли.
Велики колоси от лед ...

Дочуто...
И падаха боси звезди
като бели кошути
над селото...
Останаха без покриви ...

Благодаря за любовта голяма,
за твойта милост всеки ден.
Благодаря за грижата голяма,
за приятелите ми около мен.
Благодаря, че Ти не се променяш ...

Покрита с прах, седи в ъгъла сама
порцелановата кукла без сърце и душа.
Тя студено те гледа с красивите си очи,
а в тях виждаш само болка и разбити мечти.
Уж е кукла, а чувства как боли и плаче с истински сълзи.

Не намирам края на началото и началото на края... Помня началото на Голямото начало... Беше след една Голяма любов... След края... Винаги е след края. Всеки край е едно ново начало. Построих си храм на болката и не допусках там никой... Но се намери човекът, който събуди спящата красавица за света н ...

Червени следи от червило,
горещи мигове в твойто съзнание.
Какво ли би ни разделило!?
Непосилно ще е туй страдание...
Червена рокля копринена ...

> В живота има равновесие, разбирам го за сетен път.
>
> Големите ми дъщери къде са? - Във своя си живот вървят...
>
> Но завъртя се колелото, и ние с него се въртим - ...

Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано. ...

Защо очите ти се разплакват,
щом ме видиш, о, красавецо?
Защо душата ти сякаш прикована е
към стените мрачни, черни?
Защо тъй мълчаливо е сърцето ти ...

Аз пак ще срещна теб, любов всесилна!
Днес или пък утре, даже и след месец, два
и вярвам, че ще ми дариш мечта закрилна,
от щастие ще се обичат две сърца.
Аз вярвам! Ще те срещна някой ден случаен, ...

(Колко грозно)
Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни. ...