Днес остана да работи пред компютъра. По едно време чу тихичко отваряне на вратата и след малко едно коте се покатери по нейните крака. Едновременно с това някой запъхтян придърпа стол зад нея и две познати ръчички закриха очите й. Младата жена се усмихна и зачака. След няколко секунди чу скъпо за н ...

Че не съм съвсем нормален,
е безспорна диагноза,
щом убийствената проза
на театъра банален,
ежедневие наречен, ...

Аз грехът съм във твоите сънища,
капка свежест във твойте сълзи,
страст и нежност във нощни копнения
и лъчът съм във твойте мечти.
Аз съм твоето утре – във розово ...

Позволих ти
да нахлуеш в живота ми
случайно.
Позволих ти
да нарушиш съня ми ...

Как беше родена чалгата или защо Крум Страшни не влезна в Европата
Кървавите лъчи на слънцето запалиха хоризонта. Хора и животни се размърдаха, защото беше време за жътва. Вместо снопи от жито, щеше да има от човешки трупове. Всички боляри се бяха насъбрали във Великата шатра. Старият боляр отпи от ...

Дървото - живот... Ех, дали!?...
Настъпва хлад и студ сковава,
дървото издържливо отстоява,
замръзват клони и пада скреж,
а вятър брули, листата жални - беш... ...

Душата ми е светъл храм -
ще вляза тихичко, на пръсти
и Бога в себе си ще търся
със вяра и молитвен плам...

Имаш ли, имаш ли душа?
Даваш ли, даваш ли от нея?
Пиеш ли тъжно радостта?
Виждаш ли, виждаш ли през нея?
Ела, направи чудеса. ...

Имало една мома. Неда казвала се тя.
Със бъбривата съседка, Дора – нашата кокетка,
всяка сутрин рано-рано, щом излюпят се из под юргана,
правят си кафе горещо, сядат и си бъбрят нещо.
Хвалила се тази Неда с ненки –хубави и бели. ...

с обич...
Не смея да въздъхна,
да не би мига да разваля.
Не искам отново да измръзвам
в прегръдката на сивата тъга. ...

Аз и ти
Как продължаваме напред, след като пътят зад нас се срути? Има ли начин да не се игубим, ако не знаем откъде сме дошли? Понякога е добре да се обръщаме назад, за да знаем откъде сме минали. Фактът, че има обратен път назад, сам по себе си е достатъчен, за да се чувстваме сигурни, за да знаем ...

Момче, по-бяло от снега,
търся аз в нощта.
Но сън ли си или реалността -
това кога ще разбера?
Падам сама във мрака, ...

Бледи утринни лъчи проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си. ...

М О Е Т О В Е Р У Ю
Не мечтай в живота си
летеж
направо, горе в небесата,
защото паднеш ли, ...

Жажда
Да те обичам искаш, така ли?
Ти идваш безсрамно в съня,
със страст и без свян да ме гали
твойта нежна и топла ръка. ...

Всичко ще отмине
снегът вали и превалява
но ние няма да сме същите
успешно крадем време
в милионите снежинки си скрил ...

Каква нелепа грешка...
Задушаваше ме... с тези твои мили думи,
С нежностите ти и с ласките горещи...
Гореше ме искрицата прехвърчала помежду ни,
когато погледите ни се срещнат. ...

Приятелю мой, обичаш ли ме?
Защото често аз съм лош със теб...
Понякога ругая твойто име:
злословя, че си скапан и нелеп...
А ти си ми едничък и само мой, ...

"Любовта идва като гръм от ясно небе" - разказ с продължение...
... Публикувана действителна история в един вестник, чиято задача, поставена за читателите беше да я довършат... Историята накратко... Мартин е влюбен в Ани, но тя има приятел - Борис. Когато настоящият приятел отсъства от града, Ани си ...

Две чудеса в живота ми има,
две чудеса се допълват във мен.
Една приятелка и една любима...
За тях написах тоз стих съкровен!
Благодарен съм днес на съдбата ...

Аз съм обикновена непозната,
когато някой срещне ме в нощта
да галя рози и да снимам небесата,
а всъщност съм изплакана сълза.
Аз съм обикновена и позната, ...

Почти оцеляхме
Познаваш очите, които ти казват остани,
но знаеш, че няма защо да го правиш,
аз виждам, че тръгваш, мълча отсрани,
в моретата мои, защо да се давиш?! ...