>> Можех да я убия.
>> Закъснялата твоя
>> любов.
>> Исках.
>> Но не посягам на чувство. ...

Не ме карай да се обърна,
не ме карай да те обичам пак.
Не искай от мен да съм силна,
не ме оставяй в този страх.
Искаш ли да бъда с теб там, ...

Времето бавно и тихо отминава,
плахо и на пръсти се изплъзва пак денят,
стрелката на часовника дванайсет подминава -
тя е лека лодка по река на вечността.
Удари отсечени, мигове премерени - ...

Този звяр, календарът,
от стената ме гледа с насмешка.
Веки лист, отронен от него,
нашепва, че животът
забързан на някъде бяга, ...

Мхм... "Приятелсво"?
Ккакво е приятството?... Мхм, има ли такова нещо въобще?
Разчиташ на някой, мислиш, че и той е искрен като теб , че е готов винаги да ти помогне, че винаги ще те разбира, че винаги ще те спаси от каквото и да било...
И един слънчев ден се натъкваш на студено и жестоко безразличи ...

Устните ми пак са посинели,
в очите гневен пламък вече не гори,
ръцете толкова студени -
живот във мене вече не искри.
А ти ме гледаш толкова смирено, ...

Трепкат лунни щрихи,
ронят се звезди...
За какво ли тихо
вятърът шепти?
Някъде далече ...

Сънувах музика като празничност,
сладкогласност звънка, тънкострунна,
обвиваща с желана пламналост.
Сънувах я, как летеше по моравите!
Като зрима понятност, жадуваност, ...

* * *
Самотна
улична лампа
разпръсква оранжеви
лъчи из мъглата. ...

Птиците умират първи,
но крилете им остават в небесата.
Какво от туй, че те са смъртни,
когато са усетили до болка
нея, ...

В гъсти дъбрави, от ловците се крия,
плаха кошута е мойта душа!
Много лесно ранима! Ех, орисия...
Не вярвам на никой... Нащрек съм! Не спя...

Стена, стена и още една,
четвърта протяга ръка.
Да обикаляш в квадрат,
а той да е ад,
да вярваш в това, че е ...

Отново е зима.
Навън не е важно!
Ей тука отвътре е...
Студ и покой.
Отново е зима. ...

Паднаха всички граници,
илюзиите се строшиха на прах,
като че до вчера живяла съм в стъклен свят,
който вихрушка силна разруши със замах.
И няма в какво да вярвам, ...

Вълните си играят и ме викат
приятели или предатели...
Вълните си игратя и ме викат
към синята мечта или към смъртта
Слънцето ме гали и ме пари... ...

Заключвам врата.
После решетка.
Стена.
Стъпки.
Подметки. ...

Mpaзи, обичай и живей,
гори, пламти и тлей
за нашето красиво приятелство,
с любов се смей!
И спомняй си вечерите снежни ...

Наздраве, скъпи мои приятели,
пийте до дъно виното черно!
Пийте - искам да светят очите ви,
веселете се, тази вечер черпя аз!
Утре пак аз ще почерпя, ...

Започвам от тезата, нямам сили за увод,
уводът го няма, тръгна си.
Уводът намери своя теза,
и започна да я доказва.
Сега аз съм антитезата, но спокойно ...

Един ден
Сутрин
Сърдечна крива...
Мълчи... Гръбнак извива...
Огън разстила... ...

Живот
Умора, болка, гняв и любов,
труден е често животът суров,
самота, притеснение, яд и тъга,
рядко някой подава ръка. ...

В главата му още се превърташе лентата на вчерашния ден. По телевизията бе видял част от сутрешния репортаж на КАТ. Тогава в останките от колата му се привидя нещо познато, но не обърна особено внимание. Все пак коли много на този свят. По обяд започнаха да му звънят бившите колеги. Знаеха, че с тоз ...

Ще се срещнем ли пак някой ден
сред мириса на есенни цветя?
И ако да, ще бъда ли пак победен
от красотата на една чудна жена?
Ще ме галиш ли със синия поглед отново? ...

звънлива струна си ми ти
сякаш в моите очи...
блян и светлина
свеж лъх,
песен що неспира... ...

Аз все още обичам -
оня свободен мъж
с лице от слънцето загоряло,
белязано от камшиците
на житейските бури, ...

„Сара: Ти си животно!
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...

Ти... Ти не си за мен...
Как попаднах в твоя плен?...
Ти... Ти не си за мен...
С тоз поглед... Тъй студен...
Ти... Ти не си за мен... ...

Не искам в теб да приучавам
мойте навици, любов, мечти.
Не искам да те обвинявам,
задето друг си бил или не си.
Не моля и не питам, а не зная, ...

Насън явяваш ми се...
И всичко е толкова реално!
Казваш ми нещо мило...
И усмихваш ми се...
Тогава всичко е различно, ...

ТЕБЕ желах и
ТЕБЕ сънувах.
за ТЕБЕ мечтах,
ТЕБЕ от НЕЯ ревнувах.
СЕБЕ си проклинах, ...

"Може ли да обичам някого и да го наранявам?"
Може, разбира се. Щом някой може да вдигне 200 килограма от лежанка или да влачи цял автобус, защо да не може нещо, на пръв поглед толкова простичко? Все пак всеки през живота си е изпитвал и обич, и омраза, и са го обичали и са го осмивали. Но нали, щом ...

http://www.vbox7.com/play:3ad50ebd
Dave Gahan - Kingdom
Can you feel me coming?
Open the door it's only me
I have that desperate feeling ...

Заровила нозете си във пясък
в очакване на пълноликата Луна,
поисках да открадна блясъка на слънцето
и устрема на синята вълна!
Поисках да открадна мъдрост от скалите, ...

Размисли за Истината
Истината се крие в тишината...
Пристига с думите разбрани,
и като пламък в нощ чудесна,
проблясва тя за миг... пламти! ...

Днес листата са безкрайно мълчаливи.
А от думи даже няма нужда -
поглед впит им стига, за да разберат, че вятърът се кани да ги изостави.
Идва да открадне своето последно „сбогом".
Обеща да им изпрати ...

Тихо капките се стичат,
песен птича някъде звучи.
Дечица боси тичат.
А ти, къде си... ти?
Вятър вее. Студ коварен. ...

Като кибритена клечка
пламна в нощта.
Яд и огън завладя
нейната душа.
Като кибритена клечка ...