Полет на птица
в нощта.
Поглед на жрица
в жарта.
Пепел и огън ме следват, ...

Моето лично гуру по физика ме светна (един вид просветление даже получих), че според съвременната наука всичко наоколо е в постоянно движение на частиците. Нещо като непрестанно торнадо с вихри и страшна скорост. Поради тази причина, ако не се наслаждавам на всяка секунда пълноценно, то съм я изпусн ...

Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...

Пак ли пърхат в стомаха
стотици пеперуди.
С криле - цветни призми.
Объркват светове и сънища.
А в съня се вплитат златни погледи ...

Любов последна е за нас
Първата любов не се забравя,
оставила е своите следи.
Но последната е още жива,
дори и болка да мълви. ...

The 69 Eyes - Brandon Lee
What would there be
As the river of sadness turns into sea?
Could there be another thousand stories
like you and me? ...

Put all your angels on the edge
Keep all the roses, I'm not dead
I left a thorn under your bed
I'm never gone
Go tell the world I'm still around ...

Well I can't regret,
(can't you just forget it?)
I started something I couldn't finish
(And if we go down, we go down together)
best friends means, ...

Изплаках грешките си до безчислие
и заслужих си прощалната награда,
заключих прошката ти в междумислие,
а ти подаде ми ръка, преди да падна.
Не разпознах табелата на тръгване, ...

Малката се връща от почивка на море и ми разказва колко хубаво е било и иска пак да ходи. И ми казава:
- Една леличка всеки ден идваше на плажа и ми повтаряше името.
- Какво казваше?
- Монички и гевреци, монички и гевреци. Тя от къде ме познава?
Записах двете си деца да тренират футбол, за да не се ...

Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...

Пръстите докосват нежно
клавиши черно-бели.
Навън е толкова снежно,
а мислите са посивели.
И черно-бяла тишина ...

Нощта е топла, нежна,
любовта ми - безбрежна,
душата ми будува.
Тя търси теб в мрака,
сърцето се вълнува, ...

Човек се ражда
в светлина от млад до стар.
Жив. От Бог е дар.
-------------
Чиста сълзичка ...

Гори светът в поредната война безцелна,
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна
единствено спасение от ръката на Смъртта.
И на фона на живота черно-бял, ...

Как да кажа на сърцето си, че те няма?...
Как да му кажа, че си тръгна,
защото не бе щастлив със мен?...
Как да му кажа, че трябва да те забрави... завинаги?...
Ти бе всичко за мен. ...

Благодаря,
за твойта силна вяра,
която вдъхна ми в дните тежки.
Благодаря,
за чувството за мяра, ...

Стоя в стаята сама
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи, ...

Искам нещо да ти кажа,
но сега мълчи сърцето.
Болка спомените раждат -
с тях умирам неусетно...
Искам нещо да те питам, ...

Следи
Ако стъпваме в пясъка,
не се знае дали вятърът
няма да заличи следите ни...
Ако стъпваме в калта, ...

Късно есенно слънце
през прозореца плахо наднича.
Дрипави облаци денят си навлича,
и тръгва нанякъде.
Днес е ден за почивка. ...

Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно, ...

Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя. ...

Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...

И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.
То иска да говори и силно да каже, ...

Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...

На Д.
Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър ...

Тя е всяка
Нощна пеперуда
Безцветна тънка усмивка
Пръсти
Цигулки ...

Гола пред огледалото стоя.
Кръв облива всяка част от мен.
Боли ме, усмихваш се, не мога,
нереалност си и този ден.
Унижавам се сама до болка. ...

Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше ...

„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...

Всички спят във висящата градина, така, че не говори. Спят с въжета около вратовете, спомените вече са изстинали върху бялата им кожа, студена като смъртта. Сънуват под оголените корони на дърветата, за първи път свалили маските си, а пръстите им едва докосват върховете на тревата. Безформени и неми ...