КАПКИ ДЪЖДОВНИ
МЕ ГАЛЯТ...
КОСИТЕ БЛЕСТЯТ
НА ДЪЖДА...
ЛИСТАТА ПОЛИТАТ, ...

Беше лятото на 1997-ма.
Имахме карта за почивка на море - в Приморско. Денят, в който трябваше да пътуваме, беше толкова чакан от хлапетата! Защо ли? – ще попита някой. Ами ще му отговоря – щяхме да пътуваме с влак. В къщи се изреждаха въпрос след въпрос поради тая причина, тъй като за тях думата "в ...

ЕДНО ДЕТЕ НА ХОРИЗОНТА СИ ИГРАЕ
и гръмоли каручка,
натоварена с купчина облаци.
Момчето носи върху шапката си
слънцето. ...

имало едно си време
студено било
май е било зиме
слова като мъниста
си редила ...

Със любезното съдействие и участие на Nella_gold(Нели)
Продават ли се някъде мечти?
И как ще мога аз да ги открия?
Но... думите ми пълни са с лъжи.
Кажи, приятелю, къде да скрия ...

Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното? ...

Отново виждам красотата на природата...
отново усетих, че съм жив.
Видях, че хората се смеят и се забавляват,
усетих как всичко се обърна с главата надолу
и това благодарение на нея... ...

Когато за поредна вечер седиш, взирайки се в монитора и се чудиш защо не си си легнала все още, при положение, че утре имаш лекции в 7, когато отваряш безразборно страници и четеш чужди истории, когато търсиш себе си в тези истории, когато чакаш дневния хороскоп да ти каже коя си, когато лягаш в лег ...

Сутрешен биосеанс
( може да се чете и вечер )
Болезнен стон на тялото улавям...
Трепет на сълза разсича привидната тишина.
Зората разсейва бледите облачни пухчета. ...

Зад железните си мигли
Си заключила
Руси телефонни часове
Грим
Вече си научила ...

Ще ми липсваш, истина,
ако някога по пътя си се изгубиш!
Ще пресичаш дъха ми, свидна,
защото с тебе дишам до безумие!
Ще ми липсваш, истина, ...

Варвара мечтаеше... в обятията на тъй познатия крайморски пейзаж - на пожълтели треви из полетата и хълмовете край морето, на тътнещи мокри скали и на ширналото се море - от което свят да ти се завие, прималява ти като го видиш - всеки път, след година, или на раздяла... като любим, в когото се влюб ...

„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не ...

>> Птица,
>> а очите й
>> все в небето,
>> понякога покрито с облаци -
>> бели, сиви или черни. ...

Дойде в моя град,
посрещнах те като някоя
сиротна странница бледа.
Пося в душата ми скръб
Радостта от краткото време, ...

Малка ли съм, че понякога
така налудничаво вярвам
в думите, изречени ей-тъй,
ей-тъй без чувство и без смисъл,
без глас, без нотка топлина?... ...

Много ме боли от това, че не вярваш, че мога да те обичам винаги...
За мен няма нищо странно в това!
Погледни очите ми, насълзени и мечтаещи да те виждат отново и отново.
Докосни ръцете ми, които толкова силно желаят да те докосват.
Усети устните ме, които копнеят нежно да те целуват. ...

Тъжни очи
Сълзите се извират от тъжни очи,
стичат се по румени бузи
и падат върху гореща гръд.
Ранена е душата, блуждае се духът, ...

Може би мислиш, че съм повърхностна?
Може би е така... Но дали ако погледнеш повърхността, ще разбереш...
Може би да... Не ти пука за мен... щом искаш да е така... Добре...!!!
Може би един ден... ще разбереш каква съм била...
Но за сега всичко е може би така...

>>> По пътя си движи се всеки от нас
>>>
>>> със скорост различна, индивидуална.
>>>
>>> На някой му трябва минутка, друг - час ...

Сълзите ми не стигнаха,
за да угасят огъня в душата ми.
Остана само пепелта на сърцето,
която ти разпиля след себе си!
До моя вечен покой до моя гроб! ...

Пиша това в момент на отчаяние, на мъка и страдание. Не претендирам, че е нещо добро, но не казвам, че съм се старала...
Срещнах го случайно... толкова случайно както и започна всичко! Неочаквано той бе нещо специално, неповторимо и от части непоправимо. Може би грешка... грешка, която много боли! О ...

Кошмар безплатен
е животът и започва да втръсва...
И копнееш края,
но защо? Дали той по си заслужава?
Нима под земята ...

Безумия, прошепнати на глас,
покълват в утробата на мрака.
Зараждат се в късен час,
кълват ума ми като сврака.
Стаени, тъжни мисли ...

Обградена от тягостен мрак,
между тези четири дебели стени,
очаквам твоето присъствие пак,
сълзите с мечти да смени.
Явяваш се пред мен почти реален, ...

И единствена искам да бъда.
За някой различна.
Мен да откроява в тълпата.
В мислите му да нахлуя...
всичко да разхвърлям. ...

Уморих се от всичко познато,
от сигурност в дребните неща,
уморих се от толкова честност,
искам мъничко доза лъжа.
Сърцето ми има нужда да плаче ...

Музика
виждам в очите ти.
Музика
чувам в сърцето ти.
Музика!!! ...