Обичам те !
И знам, че любовта ми ще е свята,
с копнеж и зов, и болка непозната,
с желание за свят красив, дарен,
добре дошъл нечакан миг и подарен! ...

Пътьом връщайки се от нивята,
влезнах аз в кръчмята.
Ей я на Сия, седнала отново на ракия
и поръчах две кила, дан разсърди ми се тя.
Да такова e така, ...

Отново се давя в дим...
Даже едвам виждам бутилката с неясен произход,
която се търкаля по пода.
И тъй като в празната задушна стая
няма прозорец, който да отворя, ...

Където семката поникне -
дарява.
Където тя умре -
пести.
Когато слънцето залезне, ...

Добрият вестоносец
Ветре, с добри вести отдалеч!
Бързаш, не ходиш никога пеш!
Можеш и се въртиш на пета!
Правиш пиедестал от цветя. ...

Писък раздира постелка от болка
и адска тъма души всеки кът.
Влагата, скрила се в кал, се пропива в плътта.
Вода - тъжен път през пустата шир
води към нищото. ...

Уморих се да живея в болници,
да ме "гощават" с болнична храна.
Поболях се от животоспасяващи химиотерапии,
сега само лежа и чакам смъртта.
Най-близките ми хора са сестри и доктори, ...

Продължение на:
"Лека нощ, моя мила..."- нежният глас на Тони още звучеше в ушите ми на следващата сутрин, когато се приготвях за път. Бяхме се уговорили да се срещнем отново, в съседен на моя град. Вече не търсехме предтекста да пишем стихове заедно - бяхме написали всичко онова, което ни вълнуваше ...

Представяш ли си да си нямаш ти никого?
И да не свети във кухнята лампата?
Да няма и радостни викове,
да няма и хора разплямпани.
Да имаш врагове, вместо приятели, ...

Една от професиите ми е илюзионист. Веднъж, по време на спектакъл в Италия, някой ме бе попитал:
- Кой е най-добрият илюзионист в света за всички времена?
Отговорих:
- Онзи, който е измислил... Бог... (не беше добра идея... в родината на католиците... )
*** ...

Ангели, закрилящи нашите души.
Любов, обгърнала нашите сърца.
Устни, изричащи лъжи.
Сълзи, стичащи се по лицата ни,
всичко това в едно, ...

"Живей, както никой друг, живей, както никой не би могъл, но помни, че си
един обикновен човек! 29.06.2006г. "- Това, което ми написа онази нощ,
в деня, в който се запознахме, се оказа самата истина. С теб живях
както с никой друг, както с никой не бих могла и наистина за теб
се оказах един обикнове ...

По прозорците слепи се стича мълчание,
тротоарите тичат в съня си изкалян,
ожаднели фонтани се къпят в мъгли,
ретро-влюбени в зимния вятър.
Окъсняло небе се целува с дъжда ...

Абсурдно
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...

Болката
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...

автор:
Само няколко крачки до тебе...
Но те са животи.
До кръста са дълги.
До разпване. ...

Отворих очи и се събудих за новия ден.
В този ден отново открих себе си,
отново затуптя сърцето, живеещо в мен.
Станах и тръгнах наникъде,
обикалях стаята и търсех, ...

Тъгата пише в мен със златни букви
гравирани изящно, със наклон...
Дращи перото й направо по сърцето ми
в червената ми кръв като с пирон.
Прониква бавно там отровата, ръждата ...

Застанала пред замъглен проэорец
взирам се в тъмното навън.
И всичко някак си изглежда празно,
а очите ми унасят се за сън.
Унило, сълзи във шепите си сбрах ...

Днес на селу на мигданя тъй напет,
са думъкнаф аз с идна кула.
Мудел амирикански - "Шиврулет",
със сички екстри, казват, че била!
Риших на кака аз пударък да направя, ...

Звукът пречупва ъглите на спалнята,
чаршафите ми скърцат от стенания,
от тук до другата реалност,
са само няколко въздишки.

Дилянчо наша гордост е сега,
псува с високо вдигната глава.
Устата не си затваря,
но неговата факла последна догаря.
Сега едно име аз крещя... ...

Хиляди снежинки.
Малки балеринки.
Компромиси и танцова стъпка,
за да бъдеш част от цялото.

Музиката нежна пак се чува.
Намалява се, на моменти дори се усилва!
Звън познат, да пее все ми се причува!
Това усещане все не спира!
Хванала със двете си ръце, ...

Превъзмогнал обиди, униженя и злоба
аз вървя бавно по неравния си път.
Потъвах в блато, за малко бях и в гроба,
но не успях да открия спокойния кът.
Усмихвах се на всички, за да спрат да ме хулят, ...

Мръсно е.
Шумно.
Грозно
и студено.
Вървя. ...

Животът не свършва с "Обичам те",
понякога не е достатъчно само да обичаш.
Животът е жесток към слабите,
понякога не е достатъчно само да съществуваш.
Животът, дори и толкова красив, ...

Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на душата тъжна.
И бледи лапички, пробляскващи в тъмните недра.
А там, туптящо сам-самичко сърчицето скитащо да търси радостта,
вкопчено във бледки скитащи усмивки зад пошлите им злобни мисли,
искащо то простичко и мъничко, искащо да вярва в чудеса. ...

Вървя по пътеката на самотата и знам,
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи, ...

Пръстен за вярност ми дари,
за да мога в чудесата пак да вярвам!
Дай ми го, за да спре да боли
и любов и сладка болка да ти давам!
Нека пръстенът да има камък, ...

Дай ми свобода да прелетя
над света и грижите си земни!
Да намеря мир и светлина,
красота за дните си да взема...
Да изпълня всички сетива ...