Какво ли искаш да ти дам?
Сърцето си? Ела тогава!
Ела във моя непристъпен храм,
за да потънем в забрава.
Какво желаеш още? ...

Животът ми!
Животът ми - в разгара си.
Отвсякъде морета за преплуване!
Развято знаме острани на сала ми.
И хоризонти жадни за щурмуване. ...

В далечен замък на край света
стоя сама по-тъжна от всякога
и мрак обвил ме е сега.
Стоя, заслушана във мрака,
тъжна и все така сама, ...

Ако някога се обърна
към тази моя съдба,
бих поискала да се втурна
след теб без вина.
Бих поискала да се върна ...

По улицата малко камъче подритвам
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?
Защо това камъче е на земята, ...

Да, така е почти идеално,
някак тихо и толкоз причинно...
Бях прилична, после - похвална.
Някой ден ще съм просто рутинна.
Ще ти бъда пределно позната, ...

И винаги ще помня аз едни очи,
които гледаха ме толкова красиво.
Ще поглеждам пак към старите мечти,
но всичко ми изглежда някак си фалшиво.
И винаги ще помня две ръце, ...

Мрачна английска понеделнишка сутрин. Дейви, Ейдриън, Кристина и Джейд изобщо не искаха да стават. Всеки от тях се преструваше, че спи, въпреки че отдавна бяха будни. Бледи лъчи светлина се процеждаха пред плътните пердета. Слънцето грееше силно, но беше сиво и студено. Будилникът звънна и Крис с ус ...

Не ме гледай, все едно съм ти го отнела,
ти беше онази, която се появи
и мен и него брутално раздели!
Не съм виновна, че теб не е обичал така...
както мен с цялата си мъжка душа! ...

Това е посветена на моя идол и любим философ
Диоген Синопски
Живял е той нявга,
жив е и днес.
С фенера си търси ...

В свЕщите пролазват сенки греховни,
претърсвайки немите, тъмни ъгли.
Потулили тайни безкармично съдбовни,
безжизнени клетви изпиват сълзи.
Догарят самотно и восъчно сиво, ...

На зет ми с любов.
Почивай в мир.
Тя идва и ни побеждава,
внезапно, като Любовта.
И като нея ни отвежда ...

DAUGHTRY - All These Lives
Doesn't come down when she calls,
"It's time for breakfast."
Momma can't get down those halls
Fast enough to see ...

Преди да се опомня, ти ме връхлетя,
ураган безумен, но със нежно име...
Отнесе ме във вихър, без глас да шептя:
"Ела отново обич, с тебе отнеси ме..."
Преди да се събудя, като нов сън ти дойде, ...

Ето как те забравих. Но не питай защоднес се смеят очите ми в щастливо гнездо! Спомен жив си за мене, но недей си мисли,че отделям си време за теб да роня сълзи! Аз отдавна изплаках мойте сини очи,че дори съм забравила колко много боли! И от сутрин до вечер с приятели верниаз изплаквах душата си от ...

Грехът
Грехът е "буренът"
в градината на праведните страсти,
за него са създадени забраните
и всички "пестициди" на властта, ...

Най-гадно в живота е, когато
приятелят ти предаде те яко
и след като си му подал ръка -
ти забива нож в гърба и плюс това
идва после да се извинява - ...

Огнището е важно място във всяка къща,
да знаеш огън, че те среща, щом се връщаш.
От прашен път, измолил себе си, приседнал
до Божака, с тютюна и с медното джезве.
Комин се застроява още от основите, ...

Пусто е! Тъмно е! Къде избяга ти? Няма светлина!
Поне една пролука да ми бе оставил ти - за да дишам.
За да вярвам в светлината. В слънцето дори.
Да вярвам, че го има.
Да вярвам, че отново ще видя твоите очи. Къде избяга?! ...

Гърбавите мисли натежаха
(сякаш върху тях светът се срути).
Безпосочни чувства онемяха
и самотно хлипаха нечути.
Ненапити, устните преляха ...

Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, прод ...

Социал-дЪрвинизъм.
Социумът ни очовечил -
казвал нявга дядо Маркс,
но след туй ни е омаймунил -
ще добавя днеска аз.

Молитвено протягат клони към небето
в студената и анемична светлина
голи, призрачни дървета,
оплаквайки поредния си листопад...
А зимата стои на прага ...