О, брате мой, Колумбе!
Сърцето ми отново се опитва
да налучка ритъма на моя град,
във който много късно се завърнах,
за да обикна смешната му пасторалност... ...

Живот ли е, кажи ми,
да страдам в любовта си,
във нощи да осъмвам,
да моля във деня си...
Наяве да сънувам, ...

> Вятърът тихо свири във клоните,
> хризантемите пак са навели тъжно глави.
> Само комините тежко въздишат.
> Тихо е...
> Дали скоро снегът ще завали - ...

Зачената съм в твоите зеници
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо ...

Кажи ми, мили, как да съм до теб,
щом всяка нощ една ръка студена
заключва портите пред мен,
а аз отвън изгонена простенвам...
Кажи ми, мили, как да те сънувам, ...

Душата моя стъпва боса
върху мечти, захвърлени на вятъра.
Магьосница ли тъмнокоса
беляза с кръстове съдбата ми?
От сънища недосънувани ...

> Пълнолуние. Цялата в сребърно-бяло
>
> месечината свети в очите ми.
>
> Пълно чувствам сърцето си цяло ...

Долченера - Колко е изключителен животът
[Autori: Emanuela Trane (Dolcenera), Lorenzo Imerico & Roberto Pacco]
[Автори: Емануела Тране (Долченера), Лоренцо Имерико & Роберто Пако]
(Sanremo 2006)
(Санремо 2006) ...

С катинар ще заключа сърцето си,ако тръгнеш отново към мен.Ти се гонеше с вятърни мелницина един незавършен рефрен. По паважа на старата улицакато скитник броеше звездии по кръчмите скиташе с глутницаозверели, недоволни мъже. Аз те чаках и плаках, и молих теда останеш при мен още миг.Ти ме гледашe с ...

"Скача" рейтингът
на кабинета
по статистики-ментета!

На П.
Видя ли колко те обичат хората!
Пред таланта ти прекланят се отдавна.
Не си отивай, забрави за злобата,
на мен подай ръка, че щях да падна. ...

А тъжно ми е, древно, генетично.
Усмивка даже да е на устата ми,
там вътре нещо ме яде трагично.
Там в клетките ми скрита е тъгата.
Износвам си я трудно, като бебе. ...

Иска ми се да мълча.
Поне да се изплача,
да чуя нещо истинско
във шепота на океана.
Иска ми се да заспя - ...

ВъзпитаваНе на чувствата
„Няма възпитание с отрицание”
Шърли Маклейн
Още от люлката ни казват „НЕ”:
- не плачи ...

Аз съм само миг във времето,
където пясъчните кули се издигат.
Там, където илюзорни, светли замъци
със вълните нежни се целуват.
Рухват разпилени златни пясъци ...

Аз винаги съм с тебе.
Да, за теб.
Заради някога,
когато те обичах.
Фалшиви непотребности. ...

"ЩОМ НЯМАШ ГО НАЯВЕ"
Нима да вярваш в любовта е грешно?!
Нима да чувстваш някой близо до сърцето - лудост, щом нямаш го наяве?!
Да искаш да обичаш, а да мълчиш.
Да казваш какво в себе си тайш?! ...

Зануляване
Нявга бяхме единици,
а сега клоним към нули.
Кат безмозъчни пчелици
храним тлъсти политици ...

Есента е взела четка
и лудува ли, лудува.
Пъстрата си, цветна плетка
чак до съмнало рисува.
Виж, дървета пременени ...

Когато порасна...
Искам всичко да е възможно,
както в детството...
Нека нищо не е тревожно,
както в детството... ...

Стихът - картина,
картината говори!
Аз съм безмълвен.

Краят е далечен,
а началото е твърде близо.
Безвремието ни е покрило
и нещо сякаш вече се е уморило.
И сякаш погледите ни са слепи, ...

Започнах да пиша нещо като роман. Не знам какво ще излезе, но ви пращам първата глава. Ако Ви хареса, ще Ви пращам и следващите... :)
...........................................................................................................................................................
"Жените см ...

Един приятел ме помоли
да намеря пролетта.
Учудих се на неговия порив -
та късна есен е сега, му рекох.
Отдавна птиците поеха своя път - на юг. ...

Монолитната фигура на Дядо Коледа във въображението на дъщеря ми се разклати още миналата година.
- Мамо, Вики днес каза, че Дядо Коледа няма! - ме посрещна детето ми на вратата, когато се върнах от работа.
- Ех, тази Вики! - казах аз. - Ами че тя казваше и че всички момичета имат пишки!
- Мамо, тов ...

Дори от тебе да си ида,
ще бъде признак пак на обич...
Ще скрия във душата-мида
набъбналия бисер-болка.
В море от спомени ще тъна - ...

В погледа й сякаш се оглеждаха звездите,
в усмивката прозираше слънчевий лъч,
смирено и плахо поглеждаше тя в очите,
но до душата й не стигаше хорската жлъч.
Тиха, грациозна и бърза като кошута, ...

Кажете ми, че не е истина, че сънувам. Искам да усетя как той леко ме целува и ме гали, за да ме събуди от този кошмар. Искам да отовря очи и да видя лицето му, надвесено над моето. Вместо това, отварям очи и виждам празната стая. Сълзите капят, не спират. Звук няма - само сълзи. Знам, че мога да жи ...

Вътре в теб...
порой вали...
Недей да търсиш в мен
своите сълзи...
Не съм тъжна... ...

Белите салкъми
пред старата ни къща
пролетно ухаят,
все назад ме връщат.
Първата целувка, ...

Когато виолетов мрак се спусне
в прегръдките на девствена гора
и в порив виолетов се отпусне
поредна виолетова искра,
когато виолетово мастило ...

Светулки светулчено все още
у мен светлеят
и намират своя хоризонт,
там да изтлеят.
С клавиши по пианото ...

Боговерна,
спокойна,
през живота вървях.
Вие бясно препускахте
забили нокти във цели, ...

С този разказ не визирам никой конкретен професионален слой от обществото. Той изобразява само отделни типове хора, поддали се на властта на парите!
Пред лекарския кабинет стояха трима души... Нищо не ги свързваше. Може би само потребността от лекарска помощ.
Една от тези трима, беше 75 годишната да ...