Растяло в малка саксийка малко цветенце, такова - мъничко, с бледички, почти
прозрачни листенца. Всеки лек полъх на вятъра бил болка за него, защото се
страхувало да не измъкне тъничкото му коренче. Един ден се извила страшна буря
и засипала пясък върху него, ситни камъчета заудряли и без това тънки ...

История за живота
Сега идва ред да напиша нещо за живота. Може би на банална тема, но всеки има нуждата да излее мислите си. Бях чула веднъж мисълта, че любов може да има само между личност и личност. Да, това е така и аз съм се убедила. Ако случайно единият не е станал личност, рано или късно той и ...

Денят е прекрасен...
Омайваща прелест...
И слънцето силно грее над мен.
Но някъде вътре,
дълбоко в сърцето - ...

Не искам да си тръгвам от света
низвергнат, сам, нечут и незапомнен,
шептящ на глухи пламенни слова,
превръщащи се веднага във спомен!
Аз искам да оставя подир мен ...

Макар и с широко отворени очи,
сърцето ми отвътре спи.
Сънува то и скритичко мълви,
че още го обичаш ти.
И спускат се върху ни пак мъгли, ...

- Здравей, Нев.
Така му казах.
- Здравей, Странно Момче.
Така ми каза.
Не ни остана нищо друго, освен да изтръгнем страховете изпод пръстите си, не ни остана нищо друго, освен да се насочим към този романтично-банален изгрев и да изкажем недоизказаното. Никой никога не чака. Ние винаги сме там и сме ...

Кой е измислил Любовта?
Някой "мъдрец", да, но кога?!?
Ами кога, много ясно, че в нощта!
Защо в нощта?
Защото тогава се "ражда "тя. ...

Някъде там, далече далече, където слънцето и луната разменяли своите колесници, където вятърът танцувал с облаците, а звездите се люлеели на люлки, изтъкани от сребърни нишки, живеела една пеперуда. Крилата й били с цвета на изгрева, посипани с морска пяна. Всяка сутрин потапяла босите си крачета в ...

Ти нямаш право да ме ядеш,
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее. ...

От очакването на вятъра,
от силата на вълните,
от полета на сълзата,
от тях ще загреба с длани,
с очите си ще ги догоня, ...

Не ме обичай, аз не заслужавам.
Не ме обичай даже на шега,
проклета съм да наранявам,
без любов да скитам по света.
Не ме поглеждай с влюбен поглед, ...

Може би дълго ще усещам
болка.
Може би няма да чуствам
вина.
Може би в нощите ще съм ...

Омагьосана съм.
Днес се врекох в себе си. И съм щастлива.
Тъжни посеви.
Изтръгнах от сърцето си. А ги поливах.
Прекопавах ги ...

В студената стая съм сама
и с мухите говоря си тихо.
От страх да не се разруша,
на никого не се усмихвам.
Станах безсрамна развратница, ...

Студено и мрачно в нощта е,
горчиво и тъжно дори,
а някой във другата стая
безумно звъни ли звъни...
Ало! Очаквам да чуя гласа ти, ...

Прохладен вятър.
Листата на дървото -
криле на птица.

След миг ще плисне дъжд, а дискът златен,
до този миг света огрял, ще притъмни.
Зад облачна завеса ще се скрие - да изчака,
докато небесната стихия извали.
И след поредната звънлива канонада, ...

От юноша демонът си беше любовчия
и имаше безброй хареми със жени,
че тя една едва ли би задоволила
сластта му във първичните игри.
От юноша демонът си беше и вития: ...

Има любов,
там някъде, зад сенките,
в очите на непознатия,
в думите на любимия
или просто тук, пред теб. ...

Ако...
Ако с вятъра избягат мислите ми,
ей тъй,без видима следа
иди поговори с птиците,
но преди това ще те помоля: ...

Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестр ...

Лежиш на асфалта, загледан в слънцето. Изобщо не беше предполагал, че е толкова топъл, а усещането... някак успокояващо. Лежиш, замислен, унесен от спокойствието. Всъщност кого заблуждаваш? Надали има самоубиец, който да се е чувствал спокоен преди да настъпи смъртта. По-скоро последен опит да се из ...

- Мони, Мони! Почакай! - Моника се обърна и видя едно почти непознато момче от нейния курс, което тичаше към нея. - Извинявай,че така те извиках, но излезе много бързо от стаята и не можах да те настигна. - Моника продължаваше да недоумява откъде той знае името й. - Аз съм Красимир - той й подаде ръ ...

Ще вали ли, кажи, от очите ти,
ако утре си тръгна от тук,
ще ти липсвам ли в ранните утрини,
ще ме виждаш ли нощем в съня?
Ще посрещаш ли изгрева, тръпнещ, ...

Бавно, парче по парче,
късам аз свойто сърце.
Всяка минута без тебе,
все по бавно тече.
Нижат се дните, сломени, ...

1...
Когато Онзи, Любимият, дошъл,
Вече било прекалено късно,
За да зашият разочарованието ти,
За да те събудят и да повярваш, ...

А казват хората:
"Очи, който се не виждат, се забравят",
но как, кажи ми, да забравя
твоя топъл поглед,
изпълнен с толкоз страст и доброта, ...

Изневерих ти...
Виновна съм, признавам си -
нараних жестоко сърцето ти.
Прав си, не заслужавам любовта ти.
Не заслужавам да останеш - изневерих ти! ...

Тази вечер не го очакваше. Беше свободна и седна на любимото си място до прозореца. Слънцето бавно се скриваше зад листата на дърветата. Тя наблюдаваше спокойно и с безразличие увеличаващите се минувачи. Предстояха почивни дни и всеки бързаше с нещо да се развлече, преди да се прибере вкъщи след раб ...

Врата
Звъни се на вратата...
Иде Мина!
И Стефка идва всеки ден! Почти.
Огряват - две слънца - ...

Бъдещо писмо
до децата ми
Мина, Митко и Стефка
Сполай, сине! До века!
Срещаш ли, синко, Човека? ...

***
В очите ти се вглеждам -
ослепявам. Тъй светло е
и чисто. И простор.
В очите ти пропадам - ...

Усещаш ли ме? Затвори очи-
не са ти нужни да ме видиш,
сред морски пясък и скали,
сърцето ми за тебе бие.
В прегръдките на огнения залез, ...

Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива. ...

Защо си мисля, че ще мога
Спомена красив да залича?
Защо си мисля, че ще мога
От утре аз за теб да не горя?
Защо си мисля, че ще те забравя? ...

Живот, живян на един дъх, с години,
живот труден, затънах до колене.
Къде си?
Дали в птичи глас, в горска дъбрава
или във стръкче цвят, в дъхава поляна!? ...

Вървим по улиците, непознати,
неволно тела докосваме
със погледите си случайни,
зареяни, замислени и замечтани.
Живот хаотичен или пък нагаждан, ...

За начало ръце ми докосни
и нежно, нежно целуни.
После букет ми подари,
с целувка уста ми покори.
Аз до теб гордо ще стоя, ...

Здравей, мое слънчево утро!Ти и днеска при мене дойде!Всички казват, било си по-мъдроот бодливата стара Луна!
Бодлива ли казах? Защо ли?Ооо, сетих се... вечер не спя!Щом клепачите тежки затворя,във очите ми боцка Луна!
Здравей, мое слънчево утро!Как проблема през деня да реша?
Хайде, моля те, нали с ...

Толкова дълго отсъствах от себе си,
без да знам дали ще се върна.
Без да знам, че ме е нямало.
А посоките си си ги пречупих
в едно огледало на нищото, ...