Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
383 el resultado
Искам само да живея 🇧🇬
Защо всеки си мисли за собствената изгода?
Някак си се чувствам като черна прокоба.
Всички искат да мълча и да слушам.
Пак със упреците им ще се наслушам.
Всеки заповядва и нарежда. ...
Някак си се чувствам като черна прокоба.
Всички искат да мълча и да слушам.
Пак със упреците им ще се наслушам.
Всеки заповядва и нарежда. ...
667
1
Срамота 🇧🇬
Срамота е да обичаш, а ти да не си обичан.
Срамота е да любиш, а на самота да си обричан.
Срамота е сърцето да си дадеш, а те да ти го счупят.
Срамота е някой да иска любовта да си продадеш и да ти я купят.
Срамота е очите със сълзи да са пълни и да няма кой да ги избърше. ...
Срамота е да любиш, а на самота да си обричан.
Срамота е сърцето да си дадеш, а те да ти го счупят.
Срамота е някой да иска любовта да си продадеш и да ти я купят.
Срамота е очите със сълзи да са пълни и да няма кой да ги избърше. ...
703
Отвън съм слънце , отвътре мрак 🇧🇬
По улиците съвсем сама крещя.
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща? ...
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща? ...
794
1
Сама 🇧🇬
И в този ден светъл,
изпълнен със слънчеви лъчи,
аз бледнея пред теб,
люшкам се пияна,
осъзнала, че пак съм сама. ...
изпълнен със слънчеви лъчи,
аз бледнея пред теб,
люшкам се пияна,
осъзнала, че пак съм сама. ...
905
Сутрин след чашка 🇧🇬
Сутрин след чашка
Сутрин е, аз съм с махмурлук.
Не виждам и не чувам нищо.
Иде ми да се цапна с юмрук.
Но едва ли ще оправя всичко. ...
Сутрин е, аз съм с махмурлук.
Не виждам и не чувам нищо.
Иде ми да се цапна с юмрук.
Но едва ли ще оправя всичко. ...
911
3
Пролетното чудо 🇧🇬
В пролетната утрин се пробуждам,
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват. ...
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват. ...
682