Сърцето ми крещи.
Умирам.
Мълчиш примирено и ти,
а аз събирам
разбитите вече мечти. ...

Любимата ти книга, нека бъда
която препрочиташ със любов,
В нозете ти пътека пред която
да коленичиш си готов!
Да бъда ласка във очите ти, ...

Не вярвах аз,но свърши бързо,
щастлива бях в изминалите дни!
Аз знам,че всяка песен е изпята,
изпята е и нашата дори...
Красиво беше,че те срещтнах, ...

Не мога да дерзая,
на път съм за никъде.
На кръстопътя от надежди и разочарования,
плахо вдигам рамене....
И никого не виждам наоколо, ...

Угасенa лампа,
ноща е отвън,
безлюдна е моята стая,
сама съм.
Зов за любов, ...

Под ръката на майстор появи се!!!
С безброй цветове покри душата ми...
Картина на реалността-разцепена на три...
Скрит смисъл между цветовете улови се!!!
Красива нощ разделяща живота от смъртта... ...

Гълчиш наред пред Бога
гълчиш,а не мълчиш,
зависим си от дрога
не спираш да крещиш...
убива те и бавно, ...

В такава нощ не искам да заспивам,
луната ме докосва с нежна светлина.
Съблече бавно копринената си риза,
бялата й кожа осветяваше нощта.
Гмурна се в морето зажадняло, ...

Мина през живота бързо,
като падаща звезда.
Докато късмет си пожелаем,
ти изчезна във Вечността !
Който можеше отнейде да те зърне, ...

Знам,сълзите няма да те върнат,
но как да кажа,колко много ме боли,
за неизживяната ти младост,
за твоите несбъднати мечти ?
Как да кажа,колко много те обичам ? ...

НЕКРОФИЛИЯ
Вариант втори
Градините
със ябълките златни
с изкусните в греха си обвладяващи ги ...

НЕКРОФИЛИЯ
Вариант първи
Не ги побира мисълта ни мъртвите
към тях прохождаща – все плаха и несигурна
непотвърдена в думата презряла името ...

не зная на къде
да тръгна,
щом нямам те да си като звезда в небе,
пътя ми да озаряваш,
да топлиш моето сърце..... ...

Тази вечер танцувахме още веднъж,
ти трепереше - цялата.
Не можах да се хвана -
пък макар и невръстен -
Вечерна ЗАРЯза ме ...

Звезда
Искри звездице!
Във шепата ми......
от многоброя на нощта съм те откъснал,
небесен грозд във дар да дам...... ...

Зъзне душата ми
край огнището
на твойте длани
и непокътнато е виното
и очите ти ме гледат ...

Невеста
Имам си невеста аз,
с косата......
идва да ме прибере...да се оженим......
Почакай! ...

куртоазия
ПРИСЪЩА СИ НА ПОЛИТИК И мутра,
НА ДНЕШНАТА НИ "БУРЖОАЗИЯ"
ЗА ОПРАВДАНИЕ ТЕ СЛАГАТ ВЪТРЕ
В ДУШИТЕ МРЪСНИ - куртоазио! ...

Красива слепота тъгата гори
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.
Красиво мълчание лежи между нас ...

Всяка сутрин
като куче на верижка
идва слънцето.
Изгрява
метален лев за телефон ...

Играта на любовта
Тихо и нежно потреперване
Открадната целувка и после самота
Усещам как заряваш си пръстите
В моята коса, играейки играта на любовта ...

Земята намира опора
във извори.
Но ти не произнасяй
думите
когато ...

Хрониките на човешкото ежедневие!
Човекът, несъвършено същество, ала все пак най-развитото на планетата Земя! Единственото нещо, което ни дели нас хората от животните е умението да мислим! За жалост в човешкото ежедневие раз ...

Може пък някой ден да видя как изглежда
Онзи свят, който търся от както осъзнах
Че не съм където трябва роден и израсъл
Че там където живея, да си човек е грях
Че всичко родно всъщност ми е чуждо ...

Отново пътувам сам.
Надалеч... Към морето.
Замайва главата на всеки то със своите вълни,
а на сърцето напомня за нечии черни коси.
Насаме отново сме с него – ...

Едно, осем,
Осем...
Осем, едно...
Просто един ден,
прекрасен ден. ...

Дойде си,
върна се ти най-накрая.
Едва дочаках аз.
Но ето тук си
и няма да те пусна да тръгнеш пак. ...

Денят идва.
Паля цигара.
Имам всичкото искане...
Имам ли себе си...
“Както и да е” – казва бутилката. ...

Стихът е написан от LYCKI и Романтик
-В ръцете стискам телефона.
Да ти звъня ли ?Или не?
О,мили! Повече не мога!
Къде си...Питам се къде? ...

Сайт за поезия туй беше,
но не прилича вече на това.
Мили хора я кажете
защо позволихме да стане така?
Дали ще можете, ...

Чуждият път

Сама бродех,
боса,
с нозе наранени ...

РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...