Красива, бясна и опасна.
Това е тя - жена прекрасна.
Дарява обич на света,
без да иска нищо в замяна.
Рода човешки възхвалява ...

Слънчев лъч прогонил тъмнината
в своя път с любов ме озари.
Топлина от сбъднати мечти -
в младостта ми грееше зората.
Тъжни дни, безцелно начертани. ...

...който черно на живота гледа
ражда много...
Шекспир
Слънцето... Далечно и горещо.
Въздухът наситен с кислород. ...

Любовта е като цвете -
без грижи умира.
Любовта е като птица -
извисява се на високо.
Любовта е като нощта - ...

В тъмната нощ самотата прегръщам, а в тишината гласът ти звучи... В тъмната нощ аз протягам ръката и тръгвам след теб, но уви... В тъмнината следите изгубих и звук не дочувах дори. И крачка напред, и усещам света под краката ми как се руши.
Затварям очи и си спомням за всички отминали дни, но късно ...

Ще плача тихо, скрита жал ще нося,
от болка и печал душата ми ще губи сила,
пътечка малка все към теб ще търся
за любовта, която в себе си съм крила.
С кого и как ще споделя това, което ...

Ще има много пролети, зная.
Ще има късчета синьо небе,
а на небето, като закичени,
ще има облаци пухкави - бели.
И все така ще довява южнякът, ...

И аз от твоята пролет си отивам,
като последен капещ цвят,
лъчите ми не топлят вече
прекрасният ти нежен свят.
Не мога нищо да ти кажа, ...

Уморена си вече, душа.
Толкова време, ти все с мене.
И сега будуваш, аз също не спя.
Ела да си побъбрим с тебе!
Прости ми, душа! Много съм ...

Не тъжи!
Сякаш времето със мен тъжеше,
че тъжен ти, обезверен стоиш.
Но, моля те, не тъжи!
Хората нечестиви свят са завладели, ...

Неусетно идва утро.
Първите хора излизат.
Чувам гласовете им,
двигателите на колите им...
Старец пие чай. ...

Там където мрака лагерува,
свирехме със нотите на самотата.
Никой нямаше да се любува,
никой даже не почука на вратата.
Меките струни ти галех тъй нежно, ...

В очите ти, пак се оглежда денят.
Смехът ти разрязва за миг тишината.
В ръката с цигара до тебе стоя.
В главата ми мисли - отлитащо ято.
Не зная какво, но нещо се случва, ...

Недей в живота ми да идваш пак,
не знаеш колко време трябваше, да те забравя!
...Така и не успях - сега върви,
от тебе искам само спомен да оставя.
Недей в живота ми да идваш пак! ...

Остави ме да си помечтая,
да се слея в едно с мойте фантазии.
Да запълня с тях пропастта в душата си,
която времето със шепи издълба.
Остави ме да се върна назад, ...

Усети ли последния дъжд,
целуващ устни и коси,
родил се в облака веднъж,
втори път в очите ти?
Недей да плачеш, това е само време, ...

Знаеш ли?
Понякога пиша
за любов, за сълзи и за смях.
Ала отиде си моята муза
и тетрадките потънаха в прах. ...

Не ми отнемай правото да пиша
за този, що в душата ми крещи.
за този, който се завърна
и сбъдна моите мечти!
Не ми отнемай правото на радост, ...

Сърцето ми проплака,
очите ми обляни,
тялото е цяло,
душата ми е в рани.
Успях ли да извикам ...

Обвито в злоба сърцето ми бие,
душата е като изранена от бомби стена,
в дните ми сякаш е зима безкрайна,
без смях и радост, без пролетната топлина.
Къде изчезнаха мечтите детски, ...

Соколови пера
По нашите баири пролетта трудно си прокарва пътя. Горите ни са гостоприемни към зимата и трудно се отказват от кристалната си украса. Слънцето едва-едва прозира през сивите, тежки облаци, а цялата земя тръпне в очакване на топлата му милувка.
Тази година в нашата градина греят две слън ...

Лъжата е спасителен пояс,
за удавника сламка била.
Излъгах, а ти ми повярва –
повярва на моята малка лъжа.
Но ето, че стана глобална, ...

МНОГОЦВЕТНА РЕКА
Живота в многоцветна река ме топи,
със палитра от багри рисува.
С вино черно, омайно ме днеска напи,
а си мисля, че в розово плувам. ...

На М.
В облаците се рея,
На воля се смея.
От радост играя -
За него мечтая ...

Каква бях и каква станах?
Какво имах и какво нямах?

Защо тъгувах и защо плачех?
Защо се усмихвам и защо се смея? ...

Живееш, сякаш днес е утре,
А утре е днес.
Смееш се, сякаш си безгрешен.
Плачеш, сякаш няма по–зле от теб.
Обичаш, сякаш любовта се среща всеки ден. ...

Фернанда, Офелия и аз - фотографът на духове
Част първа
Чакай, не бягай, просто исках да се запознаем...
Фернанда с досада доплита паяжината на своя домашен любимец – кадифената тарантула Ари. Тъй като е вече остарял и спи повече от колкото му е нужно, от чист мързел. Тя се опитва в продължение на д ...