Остана ми за подаряване: сянка върху лист от мъгла. Остана ми за подаряване: Звук на клон – като черта. Остана ми за подаряване: Тъга. Върху прозореца малък, -къс заскрежено сребро. Най-скъпият подарък, -апликация върху стъкло. Но понеже е топла дланта, а аз неумело поднасям – Уви, Студената красота ...

Питам всеки ден защо?
Защо в живота винаги така се получава,
да страдаш за някой, който дори не го заслужава.
Да го обичаш безмълвно ден след ден
и накрая да разбереш, че от тази измислица си пленен ...

Отиде си, любов, но пак те искам,
загубих се, но пак търся посока,
и вярвам, и тръгвам към тебе,
нежна, добра и наивно жестока...
Отиде си, любов, но още те помня, ...

Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.
Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши, ...

О, Aдино, възпей онази си пагубна любов към Саши!
В горещия месец юни
Саши лежеше на пясъчни дюни
И се печеше...
Печеше се Велик Александър ...

Сред утрото поръсено с усмивка, повито в мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги в своята синева. И сякаш просто безучастно наблюдава как буди се живота в града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на к ...

Усмихнати, забързани, студени, с преплетени ръце, с нежни сърца, с лица от есенния хлад поруменели, с бледи устни, с топлещи слова. Целувки скрити, тайни и свенливи, прегръдка на раздяла в здрачина и стъпките, зад ъгъла завили, изгубени сред ранната мъгла. И светофари с погледи сърдечни, и мълчаливи ...

Зелените очи ме гъделичкат, усмихват се гальовно в утринта. Зелените очи ме провокират с бляскава, младежка топлота. И вярвам им. Обичам ги. Желая! И моля ги. Целувам ги. Горя! И страх ме е без тях да не остана. И плаша се от тази самота. Усещам ги и близки и далечни изгубена сред минали неща, захвъ ...

сега съм вътре,
в онази дупка,
в която безжалост
бутна ме,без срам...
стоя със рани, ...

Отиде си от този свят,
незаслужил съдбата си герой.
На знания ти бе богат,
почивай сега в покой.
Ти на работата бе пръв приятел ...

Глас - песен – магия…
Аз – тъжна – щастлива…
Да мечтая…
Да обичам…
Да дръзна ли?... ...

Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а ...

Моята бяла стихия угасна,
отнесе я сивият вятър в безкрая.
И сивото цвете в мене порасна,
на дим и разруха ухае.
Сухи потопи заливат ме цяла, ...

Вървя из полето,
щастлива, но не.
Сиво е небето
и тъжно е в моето сърце.
Душата ми е празна ...

Всичко започна с приятелство...
Ти сподели ми за нея,
неусетно възникна чувството,
непознато между теб и мен…
Случайно станах ревнива, ...

зима
тъмносиньо небе
чиста снага е протегнало
и на него венера примигва
чак долу ...

Такава искам да си все за мене,
такава никога не си била –
загубила ръцете при летене,
ти вече ме прегръщаше с крила.
Евтим Евтимов ...

Питаш мен, какво ли ще да е това?...
Самотата е като жарава,
която гасне бавно и мъчително във теб.
Тя те завладява, увлича те в един различен,
напално непознат за тебе свят. ...

Този розов цвят
пред очите ми постели,
с теменужен аромат,
насъбраните години.
Насъбраните години ...

Помня първата ни среща, помня още онзи поглед, помня всяка наша целувка, всеки миг на радост и тъга. Още пазя спомените наши, ключът от тайната врата, малкото сърце от бронз и онази капка топлота, която ти ми подари. Къде си в този миг, не знам, дали си сам или със някое момиче, дали си мислиш, дали ...

След болката и тъгата
идва радостта -
очите на мечтателя се
избистрят от свежестта.
Върти се в кръг и ...

- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.
...

Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...