Човек след човека и съдба след съдбата,
Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....
Заболя ме сърцето, а очите ми парят,
Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...
Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам, ...

Душата ми пресъхна и те буди -
безсънна и със жажда за слова,
която могат само твойте думи
със живата вода да утолят.
Изричай ме! И нека безпощадно ...

Искам да съм там, където
в себе си оглежда се сърцето...
Там, където няма лоши думи,
а безмерна обич помежду ни.
Знам, предадох този рай прекрасен, ...

Не помня неговото име –
човечец някакъв,
завит в парцали.
Лежащ, но буден непрестанно...
Един от “странните” клошари. ...

Дали съм още в мечтите ти –
Жива, усмихната, пряма.
Ако можех да видя очите ти –
тогава щях ли да зная?
За тебе аз бях вятъра – ...

Милвам косите ти с поглед, наситен на спомени.
Галя косите ти с вяра, приспала мечтите ми.
Милвам косите ти с пръсти - днес
мисля за теб.
На цвят какви бяха очите ти? ...

КАЖИ МИ...
Моля те, кажи ми пак онези думи,
които шепнеше с притворени очи,
когато сладката омая помежду ни,
времето се мъчеше да заличи. ...

Пеперуден дъжд

….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...

Подът бе осеян със запалени разноцветни свещи. Тяхната светлина се
отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на
кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със
силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потреперват с
...

Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...

* * *
Понякога за онзи миг си мисля,
когато тихо ще склопя очи
и след предългото гостуване,
спокоен ще си ида у дома. ...

Да им дадем повече от опиумна трева,
повече дори от спринцовка с отрови –
нека им подарим света с топлина.
С топлина ще го прекроят до основи.
Техните топли и силни длани ...

Виждам в погледа ти светлината,
която изгаря ти душата,
виждам лудо влюбен си във мен,
дали във теб ще бада аз някой ден?!
Така си мил и нежен с мене, ...

Отвън дочувам весела закачка,
с вълнение притичвам до вратата.
Задъхано се втурва в къщи раздавача,
подава ми вързопа със писмата.
Там гуши се и вестничето – злато, ...

ИЗБОР
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба. ...

Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано ...

Творец
Истинският творец вижда с душата си,
а очите си с радост дарява на другите,
за да виждат през тях неговите
многобройни чудни светове! ...

Как хубаво е да ме галиш,
да пърхам със криле на пеперуда!
Със устни нежни да целуваш,
докосвайки едва, да ме обичаш!
Дори камбаните да онемеят ...

Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор. ...

ОБЛОГЪТ
Чичо Васил беше много работлив, грижовен стопанин и майстор във всичко. Правеше прекрасно вино и подходящи мезета. Един ден, когато си работел нещо в мазата, дошли градските пияндета Панчо Мезето и Славчо Лъжисвет. У ...

СКРЪНДЗАТА
Цено Скръндзата беше заможен човек. Наред с търговия­та, той имаше доходи от чифлика край града. За него врачани мюзевири казваха „негова пара съ не турчи". Та около Петровден той наел за косач Сандо Наковинята, е ...

Пред малка софра, на която стояха отдавна изпити юзчета, на трикраки столчета, седяха познатите ни - Павел и Мито. Седяха и си мислеха за онова минало, което нямаше никога да се повтори. Пръв наруши мълчанието Мито.
- Та бай ...

Светкавица разкъсва черното небе
гръм заглушава плач в далечината
писъци на хиляди отчаяни души
търсят изход в тъмнината.
А дъжда се сипе по цялата земя ...

Забравих света огромен
забравих всичко около мен.
Забравих да се радвам на живота.
забравих и живея ден за ден.
Едничък спомен ми остана ...

Нека за последно се прегърнем
и после всеки продължи по своя път,
нека всички спомени загърбим,
не те виня,живота не е съд!
Ти сам решаваш кога да тръгнеш, ...

с много обич на Мария (Tenderheart78)
Едно момиче босоного
танцуваше с теб в русалска нощ,
венче от цветя виеше,
наричаше да бъде с теб - цял живот! ...

В живота си труден
през бури вървях,
през локви от сълзи,
камари от страх.
Препъвах се, падах, ...

на сестра ми
Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени. ...

По пътя към звездите тръгнах
с надежда там да те намеря.
Планети и съзвездия обърнах,
и Юпитер погледнах, и Венера.
По Млечен път пързалях се, да търся ...

Мечта една си имам на света,
да яздя еднорог из красивите поля,
мечта една си имам аз сега,
да видя твойта дивна красота!
Мечтите две са вече,но реалността, ...

Все това застудяващо чувство,
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса ...

Записът е направен на концерт на стари градски песни на сцената на читалище "Заря" - Хасково на 23.03.2000г. в дует с Росица Бечева.

Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.
А той животът,бърза и не спира, ...

Ако съм празнота в сърцето ти
и няма изгрев идващия ден.
Потърси ласка от ръцете ми,
потърси в прелистения спомен.
Още пазя пламък на дълбоко, ...

Несподелената любов Тиха тъмна нощ, луната се отразява в спокойните води на
морето, а звездите озаряват едно лице, което стои само на брега. А от очите му
се стичат две сълзи. Сълзи, изпълнени с мъка и тъга, болка и отчаяние. Какво ли
си мисли, за какво ли страда и каква е причината за неговото неща ...

С друга
Разбрах, че си сега
с приятелка добра.
Как бързо ме забрави
и спомените ни удави. ...