Не обичам да пиша..
и никога не съм обичала..
Мразя това състояние
на безсилие,
мъка, ...

след мен ще остане
само прахта от обувките ми
сбогом - измамно спокойствие
под шапката ми
пролетта наднича

Ти искаш нея!!!
Тя е твоя блян, мечта.
Макар по тебе вечно да копнея
Не, няма да се унижа!
Не очаквах обич, топлина ...

I can't live
No, I can’t forget this evening
Or your face as you were leaving
But I guess that’s just the way this story goes,
You always smile.... ...

Погледни ме, когато не искаш!
Целуни ме, когато ме мразиш!
Излъжи ме, макар и със истина!
Изгуби ме, за да ме запазиш!
Обърни ми наопаки делника! ...

Ела към мен. Приближи се. Погледни в очите ми. Красиви ли са?
Вгледай се в тях. Хипнотизират те, нали? Вече си готов на всичко да ме имаш. Направи крачка напред. Протегни ръка. Усещаш ли нежността на допира ми? Харесват ли ти ръцете ми? Когато ги докосваш, си представи, че са върху тялото ти и го ми ...

И пак съмнения изпълват те,
готови изграденото
за миг да разрушат,
да проядат
изтънялото доверие. ...

Допиваш кафето си.
Дали мислиш за мен?
Защо съм тъй несигурна,
когато става дума за теб?
Усмихваш се. ...

Само АЗ
Пак ли ме гледаш с изненада! Какво - не вярваш, че се върнах отново?! Не се плаши, не бягай от мен! Знаеш, че само аз те разбирам, само аз мога да те обичма какъвто си и да съм до теб винаги. Ти никога не си ме обичал, никога не си изпитвал нищо друго освен омраза. Но не искаш да ме изгубиш! ...

Гледам пламъка танцуващ -
в мрака ярка светлина,
огнен океан бушуващ -
океан от топлина.
Всяка мъничка искрица ...

Ей, кой си ти?
Крадецо!
Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят. Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш, че има там, което да ти послужи?!
Ей, кой си ти?
Крадецо любопитен, не се ли страхуваш, че като нахълташ, ще се огледаш в празнотата на един смачкан и с ...

- Врабченце, врабченце,
къде ще се скриеш ,
когато дъждът се превърне във сняг?
- Под топлата стряха, под топлата стряха,
високо, високо над къщния праг. ...

Спри да си играеш с мен!
Спри да се промъкваш в моите мисли!
Спри да ме държиш във плен!
Спри и просто обичай!
Спри в кръвта ми да се вливаш! ...

Лунен лъч
докосва огледалата
на езерата ми,
планината съм
и вятърът ...

Ние сме деца на самотата,
герои от история незаличима.
Крясък сме от тишината
и спомен от любов незабравима.
Звезди от дим сме, ала на земята ...

На моя праг пристигаш ти.
Сега си толкова красива,
от твоите очи любов блести
и в моето сърце се скрива.
Толкова те чаках и жадувах, ...

Не знам, защо реших да пиша,
едничък стих във този час.
Защото вън вали прекрасен дъжд,
защото теб обичам аз...
Какъв прекрасен дъжд навън вали, ...

Нещо от ляво се счупи,
всичко плувна във кръв,
а парчето,което потъна,
остана вързано с връв.
Времето, отмерено точно, ...

НЕ СЪМ ТРИВИАЛНА
Аз не съм тривиална,
малка бедна душа,
дето става досадна
след коняк, или два. ...

I hold your hand in mine
I hold your hand and you're so lonely
Oh so lonely
Your eyes have lost their light
Your eyes have lost their light and you're empty ...

Somewhere
Lost in the darkness, hoping for a sign.
Instead there is only silence,
can't you hear my screams?
Never stop hoping, ...

Небето ме поглежда.
Единственото му око
ме гледа осъдително.
Не ме е страх от присъдата.
Немея пред съдника. ...

Have I told you how good it feels to be me
When I'm in you?
I can only stay clean
When you're around
Don't let me fall. ...

Ти сън ли беше
или пък приказка безкрайна?
Наистина ли с мене беше
или просто мойта малка тайна?
На клада ли за мен гореше ...

Живея в неосъзнато въздушно течение, което ме блъска и разпилява в ураган от мечти, вълнения, реалност, път по който трябва и път, по който искам да вървя.
Нося се в тревожното мълчание на деня, заспивам в прегръдките на мрака, пропил пълзешком светлината и се превръщам в сянка...
Заспивам уморена в ...

Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.
Не виждам! ...

Догаря свещта..
догаря спокойна и ярка
с пламък блещукащ едва
на вечерта превърна се в арка...
Догаря свещта.. ...

Захапвам те....
мое малко, смешно, жалко съществуване
и хвърлям твоето кърваво тяло -
непоносимо, досадно...
Живот ли ? ...

Беше старо,стабилно,вековно дърво.На пролет-удоволствие да гледаш как разцъфва,лете-примамливо сенчесто,есен-шарено,красиво и същевременно навяващо тъга,зиме-почти голо,някак самотно изглеждаше.Беше наистина прекрасно да се губиш в нежната му ,опияняваща зеленина или пък да хербарийзираш някое от го ...

Джеси седеше в тъмната стая, мислейки за изминалия ден. Тя не беше направила нищо, за да помогне на някой или най - малкото, за да се гордее после с постъпката си. Тя не се интересуваше от мнението на другите и правеше това, което сметнеше за правилно. Страх я беше само да не остане сама, без прияте ...

Преди много години на брега на Аляския залив имало едно малко рибарско селце. Местните жители го наричали Бюрк на името на най -известния им гражданин, който прекосил половин Америка, за да стигне до Апалачите изкачил се на един от най - високите върхове в планината, само за да откъсне билката, коят ...