Размисли на една тъща
Зетят, може би, в началото е чужд човек,
влязъл зад домашната ограда,
ала все да ти доказва, вече четвърт век,
че Бог изпрАтил го е за награда… ...

Истинска
Понякога съм буря ,
с леден дъжд!
Друг път съм слънчев лъч
в очите на момиче! ...

Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...

Есента винаги напомня за себе си през август. Тя се крие в стръкчето трева, полюшвано от вятъра. В студената река. В жълтото на жълтото листо. В оня лек ветрец, който ни нашепва „можеше“ и „трябваше“. В онзи летен дъжд, от който ни полазват тръпки. И в оня летен ден, в който замълчахме. Есента винаг ...

Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна. ...

Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня!
Поисках изгрева, поисках светлината, ...

Седя отчаян във кьошето.
Утрепан, както е клишето.
Дори ракия си не сипвам,
та връз проблемите да рипвам.
Примирен и скапан от живота ...

Звездна люлка за мен направи,
обкована със златен прашец
и постеля от Млечния път изтъчи,
извезана с майски дъждец.
На Луната заръчай над мене да бди ...

Ех, мечти, мечти...,
изчезнахте почти.
Изчезва и малката надежда
за вашето сбъдване,
защото вече наближава разсъмване. ...

Да те погледам искам, ей така, без дрехи,
нощта когато седне на перваза.
Клепачите с умора са налети,
но пърхам с мигли, чакайки екстаза.
Ти някъде си. Може би не знаеш ...

-17-
От втора глава на втората книга,
в която на Слави давам много важни съвети,
започва сюжетната линия, в която въпрос се повдига,
за пръв път за нашето ухаещо, напъпило цвете. ...

В мрака светлинки проблясват,
играят своят танц на радостта,
търсят своят път и крачат,
по двойки хванати в ръка.
Някъде там високо на балкона, ...

Страх е,
не е кой знае какъв -
две педи висок,
много рошав и кльощав.
Не прилича на нищо. ...

ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път? ...

... Уф,
оказа се, че съм дивак -
брегът е пуст открай докрай,
лежа, опънал съм гръбнак
и бирата ми свърши май ... ...

Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...

Хей, виж ме,
заради тебе отново се усмихвам,
навън мирише на цветя,
танцувам, пея и към теб политам,
сърцето ми нашепва, ...

Говорят ми една за друга,
а аз броя звезди.
Едната смин и теменуга,
а другата пък... дим.
Приятелки са ми и двете, ...

Вчера каза ми, че имам хубави бижута, интересни били те за теб....
Ала не знаеш, че за вещицата те не са случайни,
и че всяка мъничка висулка крие своите дълбоки тайни...
"Бижутата на силата", наричам ги,
и всичките по своему обичам ги. ...

Ще превърна белотата в нежност,
ще нанижа думите-мъниста.
Нека колието стане вечно
и от лоши спомени пречиства.
Бавно ще подреждам и ще вая ...

Кървят от скръб прехапаните ноти.
Човешкото у мен боли до смърт.
Отеква песента, оголва нокти
в сакрален звук. И вълчи е часът.
Издишвам буря. Вдишвам урагани ...

Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...

Лятото тръгва си,
но ще го пазя вечно в себе си.
През зимата ще го отпивам на глътки,
спомняйки си за топлите дни, безгрижните вечери,
пясъка, вълните, планините и любовта… ...

Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува, ...

Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...

Като бисерна сълза изтече слънцето
от мойто слепоочие,
на кафявото в очите ми се скри.
Нежен зов
от свойто безпосочие ...

Къси нощи, дълги дни –
толкова е непривично,
че сред всичките жени
аз на мен си не приличам.
Бях с изваяна снага, ...

Изпращаме в небето – полудели,
последните забързани ята!
Надвиснали са облаците бели,
пристига в златна дреха есента!
Приканваме с боички да нашари ...