Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...

Остани тук, когато нощта идва,
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...

Долу трети март! - някой се изцепи.
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...

Цветята са се влюбили в дъжда,
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе, ...

Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...

Чета за изнасилване в затвор на бизнесмен, който лежи без присъда. Купон. Рожден ден. Клипче от надзирател. Кюлчета.
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...

Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...

Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...

"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?
Искаш да ме опознаеш? ...

Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...

Не в дует,
но солет
без терцет.
&
Фоб и фил - заспа нормален. ...

Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...

Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...

Без теб не мога да живея
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...

когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...

Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...

Градините ми са отдавна овехтели
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.

Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях, ...

В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...

Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...

Болестите - този страшен бич. Милионите обречени. Животът тук, на Земята, е само временна спирка. По тази причина да му се порадваме, докато ни е писано, но да не се привързваме прекалено към него, защото тогава ще има плач и скърцане със зъби. Нека гледаме на себе си като на експериментални животни ...

Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...

Гледам и не мога да повярвам на очите си. Шайка от политически мошеници, нагло самоиндетифициращи се като носители на промяната, спокойно могат да послужат за продължение на Алеко Константиновия шедьовър "Бай Ганьо" чрез "Бай Ганьо 2". Тези негодници, обявили се уж срещу корупцията, сега си служат с ...

Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...

Узряло, небето разлива нектар
по тихите сини вълни.
Събира се залезът в шепа – пендар,
отронен от златния низ.
Морето раздава онази любов, ...

Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...

"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка.
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...

– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...

Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...

Д-р Вили, така се обръщаха към него всички, защото той държеше на това.В същност зад леко шеговитото и почти като псевдоним, обръщение, седеше една сериозна и сложна личност на гений.Професор Виолет Александров бе един от най-добрите психиатри, уникален в своята област, носител на множество награди ...

Когато Мама животът свой празнува
и Луната грее по-силно в ясното небе,
а морето заедно с нея се вълнува,
аз чувствам се най-гордото дете!
В тишина молитви към Вселената изпращам, ...

‚Абе ти къде се загуби? Не помня откога не сме се виждали. Май вече няколко месеца...И защо не сме се виждали, какво се случи, не помня...Питах, търсих те. Никакъв те няма.‘
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, ...

Под Дъга става
тясно за двама.
Във върло хоби вещ
горкана прави вещ.
Не от всеки любещ плуг ...

Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да м ...