Повярвай ми... Аз пак ще ти се случа...
Но в друго време... В някой друг живот...
И пак ще е вълшебно, звездно, юлско...
Безумна младост... Лудост от любов...
За кой ли път ще бъдем преродени... ...
Достоен наследник на славните си предци,
строителят-реформатор Ювиги Хан Омуртаг,
изгражда нови крепости, храмове и дворци,
побеждава с мирен договор византийския враг,
опожарената до основи Плиска възстановява, ...
Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...
Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания ...
Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...
Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина ...
С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната, ...
Не се научих да съм прилежна домакиня,
но пак намирам ред в моята си бъркотия.
Не се научих да съм нечия робиня,
вбесиш ли ме, знаеш, ще те набия
без окото да ми мигне даже ...
Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – ...
Поетът взря се мрачно в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Бе, пука му на него за света,
с по-важни теми той ще се заеме!
Дали да сподели в стиха си днес ...
Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов, ...
Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...
Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...
"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...
Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...
Погребаха най-сетне любовта...
Край прясното й гробче помълчаха...
Отсъстваха дежурните слова,
една сълза за нея не проляха...
Но хвърлиха по шепа пръст все пак - ...
Мечтая за уют и малко топлина.
Дъхът да не ранява с шепнеща вина.
Спокойствие и смях, и сълзи като дъжд
и спомен за очи на тъжен, нежен мъж.
Обичам сутринта и веселите птици, ...
Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...
Светлината на пътя изгряла в теб,
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на ...
Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...
Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...