Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...
Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...
Тиха песен съм, събудена от здрача
Понесена от лъч в утринна роса
Дойдох да те прегърна и заплача
Сълзите ми са дар за обичта!
Заморена съм, но следвам те, не спирам ...
Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
Запалих клечката и светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, големи и красиви, ...
Душата ми откраднал я е някой.
Сега я търся, но не я намирам.
Единствено във тебе аз съзирам
последния ѝ оцелял остатък.
О, моля те, върни ми тоз остатък - ...
Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.
Болката отдавна те е разбулила в мен. ...
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
Оскъдицата днес е всичко мое.
Оставен от последните приятели,
се чувствам сигурен единствено в пороя
на сиви мИгове - стена срещу предатели.
Преодолях и фалш, и лицемерие. ...
Кажете ми, какво е туй съдба –
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...
Със вик, по тънка нишка тръгва дирята човешка
преплитат се съдби, минути страст и песен
акорди от сълзи на пеперуди сливат
стремеж към светлина и тягостни терзания
несбъднати желания, миражи, междуметия ...
Паяк изплете шал от перли роса.
Загърна се във него самодива,
вплете изгреви във своята коса
и стана някак още по–красива.
На шипков клон се шалът закачи, ...
Задъхани, нанякъде забързани,
все тичаме. Нагоре. Към целта.
Ранени са нозете ни от тръните,
пътеката обрасли към върха...
И бързаме по крачка. Ден след ден... ...
Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...
Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш... ...
„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, ха ...