Poesía de autores contemporáneos
Духът на предците е слънчев завет 🇧🇬
Вълшебните букви една по една
показва учителят благ, в първи клас -
да бъдеш научен на добрина.
Азбука българска е Светлина. ...
Навреме 🇧🇬
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева, ...
Пъстроокият 🇧🇬
Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен. ...
Разговор 🇧🇬
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...
Овце 🇧🇬
( Из ума на един обикновен ученик )
Една овца, две овце, три...
Седя на чина с умно изражение аз.
- Ах, звънец – казвам. – Звънни! ...
Къде е Митака? 🇧🇬
Презрял ерген го знаеха Митака
и беше наближил петдесетака.
От многото избиране на булка,
остана сам – изсъхнала шушулка. ...
Сибила 🇧🇬
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...
Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2 🇧🇬
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха. ...
Късна есен 🇧🇬
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
Шутът 🇧🇬
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби –
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно ...
Контраст 🇧🇬
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...
Есен 11 🇧🇬
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея, ...