Докато със зачервени очи от цигара
снимам нескопосано плажната ивица.
Докато играейки настолна игра,
се чудя на пластмасовата бутилка в ъгъла.
Докато обикаляйки безцелно супермаркета, ...
Ледена утрин присвива зеници.
Яростен вятърът брули скалите.
Вместо блестящи от радост искрици
бистри кристалчета кътат очите.
Всичко навред е забулено в бяло. ...
Над стих запецнал съм от доста време...
Ни тъй, ни инак - всякак не върви!...
Като кокошката на полог дремя,
а във главата - вятър и мъгли!..
Добре де, но кокошката се знае, ...
Поетът е роден за Самота
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.
Прокобата на времето го дави.
И без приятели се чувства най-добре. – ...
Ти се роди от мой бленуван сън,
за да се превърнеш в омайна реалност.
От теб вдишвам, както от планински въздух,
изтръпва тялото, както след глъдка вино.
Ти си частта, правеща ме цяла, ...
Как отминава всичко! Отминават
богатство, младост, шумна суета,
приятели, жени, безплодна слава
и не една пропусната мечта.
На всичко има край! Надежди чезнат, ...
Ти имаше хубаво име - Надежда.
Надежда, която поражда мечти!
Надежда, която сърцето зарежда
със сила и воля далеч да лети!
Ти имаше хубаво име - Надежда. ...
Ако усетиш ти ухание във мрака,
и полъх те събуди на жена...
шумът, докоснал те от падаща коприна,
вещае колко нежна би била нощта!
И стъпки леки щом до теб - притиснати притихнат... ...
Понякога пришпорваш Вятъра,
а друг път, смело яздиш Мълния.
И знаеш, твое кредо, Огънят е,
а пък Водата- същността ти!
Дъждът, за Теб говори съкровено, ...
Знаеш ли,
знаеш ли ти, който българин се наричаш,
горко плачеш над свои и чужди гробове,
заклинания, клетви, проклятия изричаш,
на Бог се кланяш, души свиваш в джобове, ...
Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...
Тя знае адресите, на скоро починали,
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
За миналото смътно не говоря,
за бъдещето светло не мечтая,
отдавна спрях със себе си да споря,
отдавна спрях в света да диря рая.
За миналото светло не мечтая, ...
Снегът за първи път е навалял.
Облича ранна утрин рокля бяла,
а после някакъв пиян клошар
пътеката пред нас окаля цяла.
Безкрайно трудно е да бъде красота? ...
Повърхностно е всяко въжделение
несрещащо насреща нежен зов!
Замръзва в сивото пренебрежение
надеждата да срещнем порив нов.
Изтича времето ми, като престъпление ...
Докосване
Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето
Да завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи. ...
Душата на човек. Земя безкрайна,
едва ли някой може да преброди,
и сякаш като свята тайна
към нея никой път не води.
Дълбоко в нас стои. Остава скрита, ...
Пак сам си, виждам,
прокрадва се гласа ми в тишината.
Дързостта ми отново надделява
За прошка моля те, снеми тъгата.
Ако ли не, обърни ми гръб, тръгни си, ...
Когато есента прегръща зимата
и всички пътища назад са заледени,
тогава стават дори излишни думите,
които са до болка отчуждени...
Когато всичките пътеки са оставени, ...
Прозаичен момент или просто умора…
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента…
Пропълзяват мъгли над лозите узрели, ...
Не мога рози да ти подаря... Клише!
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...
Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит! ...